Гостоприемен домакин

януари 2011 г.

Zuzara

Ако трябва да избирам ...

Непосветена никому

Послание до някого ...

... който най-вероятно няма да го прочете ...

 

... но ще го почувства ...

--------------------------------------

свързана публикация - Kъде си , скъпи мой , Най - Добър Приятелю ?

Когато мечтите се превръщат в приказки

Когато мечтите започват да се сбъдват , сърцето се усмихва вътре дълбоко  ... Започваш да виждаш слънчеви лъчи навсякъде , всичко става светло , цветно и феерично ...
Сякаш приказка за теб започва и ти изпадаш в умиление ...
Но нали всяка приказка все пак  си има своя край . Можем ли да се насладим изцяло , знаейки , че няма да е дълго ?  Можем ли да се отпуснем като знаем , че може да последва нова плесница ? 

А може би не ?
Очакването на нещо лошо не подтиска ли пълноценното изживяване на миговете ?

В крайна сметка хубавите работи са толкова кратки ...

Andru Donalds mit "Falling Down" - HAMBURG SOUNDS - NDR

Good Day with Andru Donalds ;-)

Стопен в залеза

Стопен в залеза

И някой ден ще бъдеш залеза на слънцето . Ще се скриеш нейде в нощта . 

Ще заспиват всички упоени от ласките и тежки , ще ги обхване сладострастен сън . 

Ще заспиват всички уморени , недоспали , очакващи  нещо ново  в утрешния ден . 

Само аз не ще заспя . Само аз ще остана будна в нощта , единствена , сама , 

недокосната от силите на съня . Само аз ще остана и ще осъмна . 

И ще си мисля за залеза , как пропуснах да го видя ,

как се скри слънцето зад хоризонта 

без да мога да усетя нагледно тази раздяла на деня , 

как той се стопи в прегръдката на мрака.

А утре ще се роди пак , но нов , пречистен , променен . 

И няма да е същият , няма да е мой . 

Аз ще съм го загубила и не ще го върна вече ...

А може би той ще е загубил  мен ...

15.10.1998 г.

Ти си моята живителна сила ...

" ...

Ти си моята живителна сила, ти си моята опора, 

ти си моето небе, моето облаче, 

ти си моите птици, които прелитат на двора без да се отбиват на прозореца ми...

Чакам ги да кацнат един ден на него. Очаквам те... "

На всички онези ...

На всички онези , които знаят какво е да обичаш,
а отсреща да няма никой ...
Да даваш сърцето си , а да получаваш
само празно внимание ...

На всички онези , които знаят какво е да боли ,
да ваят нежности в сърцето ,
а отсреща им да стои само визуализация
на изчезващ в тъмното дим ...

На всички онези , които нямат нужната опора,
топлина в студените дни
и сгушеност сърдечна в студените нощи
и самотата ги гости ...

На всички онези , които се превърнаха в скитници
в собствените си мечти,
изгубили са отдавна пътя към Любовта ,
а следват пътя на тъгата ...

На всички онези , които болезнено се борят
да избягат от този път ...
В опитите си достигат само миражи
и са зашлевявани силно ...

На всички тях , които знаят какво е да си сам -
Честит Свети Валентин !

Заключена

Любовта ми в невидение я заключи.
Като игра на зарове сега я проигра .
Освободи ме ! Не захвърляй ключа !
Чувствата ми нямаш право да раздаваш !

Освободи ме ! Нека се справя сама !
С теб съм отвратително безсилна .
Без тебе някак си ще се утеша .
Ала ми е трудно без твоята закрила !


10.08.2005 г.

~ Чуто , видяно и записано ~

"Най - късият път между две сърца е пътят между две ръце протегнати , докоснали се с върховете на пръстите ..."

Hakim - Habibi - mi amor - حكيم - حبيبي

 Снощи заспах с тази песен . Тази сутрин така се получи , че тя беше първата , която чух за деня , и ... така се получи , че и човекът с който я свързвах , беше писал за нея .....

Много ми е скъп ! Ако прочете това ( макар силно да се съмнявам ) нека  го знае ! Много ми е скъп и го обичам по мой си начин ;-)

Извадки от старите тетрадки ...

Една Любовна орисница към едно изстрадало сърце

" Koгато Любовта те повика, последвай я ,
дори и по диви и стръмни пътеки .
Когато с криле те обгърне , отдай и се ,
дори и със скрита в перата си шпага да те рани .
Когато Любовта ти шепти , повярвай в думите и ,
дори всичките ти мечти да разпилее ,
както вятърът в градината всичко опустошава.
Любовта може корона да ти постави ,
но и на кръст да те разпъне.
Както може да те издигне горе високо
и да погали нежните клони окъпани в слънце ,
така и да засили долу при корените и
да разтърси краката под земята ти ."

Латифа към Жади
"Клонинг"

Чистач на ненужните илюзии

Той си мислеше , че ми отнема скъпите за мене хора , отдалечаваше ги oт мен , но всъщност не осъзнава колко ми помага като заема ролята "чистач на ненужните илюзии". Защото аз наистина нямам нужда от такива , които не могат да ме оценят дори и с намесата на външни влияния . Дори и да съм  ги обичала . Нямам нужда от тях . Щом са ме ценили само до там .

Имах си някога една мечта ...

 

 

Имах си някога една мечта ... Взела , че се сбъднала ...
но недобре оформена била ... Превърна се в непресъхваща сълза ...

Бих искал да върна усмивката ти в сърцето си ...

I wish I could carry the
smile in my heart
The times when my
life seems so low
And one make me believe
What tomorrow could bring
what today doesn't really know
Doesn't really know

Има ли място където няма календар ?

"Има ли място където няма календар ? Знаеш ли ? Място , където няма часове , сезони . Да отида там без да знае никой . Никой да не идва след мен , да не ме преследват гласове , светлини , да остана сам в собствения си мрак ."

Бездиханна

Сърцето ми пропътува милиони километри опитвайки се да намери своята утеха .

През времето Облаците спътник му бяха , а Звездите замечтаните трепети ,

Луната бе неговата муза , а Дъгата бе орисницата , до която мечтаеше да се докосне  ...

Оставах бездиханна в опитите си да му угодя ...

И  все не успявах да я стигна ...

Who Is Andru Donalds?

As a true and faithful fan at the request of Andru Donalds publish it here!

Представям си , че съм меченце

Представям си, че съм меченце. От всичките играчки най-гушканото,най-сърдечното и най-обичаното. Може би всеки иска да се потопи, да се изгуби в мечешка прегръдка, да сподели обич и тъга, радост и раздяла... Мечетата знаят какво е дълбочина на чувствата, знаят какво е да споделиш своя момент с тях. Те са специални , като чувствата, които попиват чрез прегръдките...

Ала захвърлени сами дали не ги боли? 

Дали и те тайничко невидимо тъгуват? 

А те в чия прегръдка се утешават тогава?




текст и снимка - Zuzara Raykova

Когато ми кажеш , че ме обичаш ...

"Когато ми кажеш , че ме обичаш , времето ще спре и всичко ще започне отначало ."

Обладана душа

Нощ. Сън. Любовно сияние

обладава моята душа .

Звън на сърдечно дихание

обрисува картини в нощта.

Тя сега е по-различна отпреди,

наситена в нюанси романтични.

Трепет. Желание. Неудържани сълзи.

Красива болка. Стъпки лирични.

Толкова сега ми липсва това усещане ...

 

Мирис на борови иглички , лек повей на вятъра играещ с косите ми , очертанията на висините и ароматът на зелената свежест , който гали сърцето ми ...
Толкова сега ми липсва това усещане ...

Невидима

Само аз живея още с кръпките от уважение . Кръпки , които сама съм си зашивала с моите Marcas De Ayer ( "Спомени от вчера ) . Зашити са с много усилия и болка , и с една  мъничка надежда , бореща се с времето . То , времето , което материята безмилостно продупчи , сега ми захлопва врата и не ми дава правото  да продължавам . Поставя около мен невидима стена . Сякаш ми е нужна. Та за много хора аз отдавна вече съм невидима ...
Сега останало ми е единствено да се отпусна . 

И да се утеша сама .