Тогава замисли се...

Може ли истинският приятел да не се радва с теб? 
Може ли истинският приятел да не вижда сълзите ти? 
Може ли истинският приятел да не разбира нуждите ти? 
Може ли да се присмее над объркването ти? 
Може ли за тебе време да не намери?

Тогава замисли се, дали това изобщо е истински приятел! 

снимка- Интернет

The Тrue Friend ...

The true friend ... give you a push , when you need it ...
Lifts you up , when you feel low ...
Guides you the right way
and never let you down ...

That true friend for me is ... You !




Истинският приятел ... ти дава тласък, когато имаш нужда от него ..
Издига те , когато се почувстваш ниско ...
Ръководи те по правилния начин
и никога не те разочарова ...

Този истински приятел за мен си ... ТИ !

Kъде си, скъпи мой, Най - Добър Приятелю ?

Често получаваме и изпращаме СМС-и, откакто бе станало модерно, не се е променило това. Дори и при наличието на FACEBOOK :-) си остава една много сладка тръпка. Той, Фейса, просто е още една тухла в стената за удобство в контактите. И за споделяне.
Но СМС-ът си остава нещо много специално. Специално за теб самият. Лично адресирано до теб. И пристигнало в телефона, то сякаш е подарък, който можем да докоснем. А всъщност докосваме телефона. Но СМС-ът докосва нас. Докосва мислите, сърцата, душите ни.
И оставя отпечатък... понякога толкова силен, че годините не го заличават...
Ето такъв неизбледнял спомен имам аз приютен дълбоко във сърцето и който понякога изплува в мисълта:


"Бивш президент няма. Тази титла не се променя. Тя е посмъртна! Мисля, че е така и с най - добър приятел."
- 06.2003 г.


Единствено денят от датата му е загубена...
А сега губя и подателят му... който тогава твърдеше, че Бивш Най-добър Приятел няма. Титлата била посмъртна. Еее тогава, къде си, скъпи мой, Най - Добър Приятелю? Защо оставяш ме така сама...
Да не би все пак титлата да подлежи на промяна?

Ние все пак очакваме…

Има нещо много специално в очакването.
Понякога красиво, понякога безмилостно, понякога безкрайно…
Всеки път различно или пък еднакво,
то е първи приятел с нетърпението.
Дори да знаем, че смисъл може би няма,
ние все пак очакваме…

29.06.'11г.

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Brian McFadden - Please come home for Christmas

На всички, които ме четете - Благодаря ви!
На всички, които ме следвате - Благодаря ви!
На всички, на които не съм досадила с писаниците си - Благодаря ви!
На всички, които са видели в мен приятел, отдушник, най-вече човек - Благодаря ви!
На всички, които попаднаха и се отегчиха; на всички, които не ми симпатизираха; на всички, които, не успяха да съзрат най-ценното у мен и ме подминаваха - подарявам усмивки!


На всички вас заедно и на всички останали, пожелавам весело и ведро посрещане на празниците, много усмивки и хубаво настроение, много любов с пълни сърца, по-малко нерви и...  красиви спомени, за които да си спомняте с много умиление!

п.с. На онези, чийто представи са се разминали с моите, или просто не са вдъхновили това, което са очаквали тук - Благодаря ви, все пак сте наминавали;-) Желая Весели и Незабравими изживявания и емоции пълни с много слънце и топлина!

Ако липсва нещо в пъзела (т.е. изпуснала съм нещо, някого, някак) нека бъда извинена, но исках да напиша нещичко навреме, а ужасно много ми се спи, все пак е след полунощ;-)

*** Сега ли точно трябва да се предадем?

Когато имах нужда от приятел -
ти бе до мен!
Когато бях най-самотна -
ти не ме остави сама!
Когато се усмихнех -
ти се усмихваше с мен!
Когато Времето ни делеше,
ние не му се дадохме!

Сега ли точно трябва да се предадем?

И съм благодарна, че те познавам...

Целият живот е едно учение... Тогава може да се научим и как да преодолеем загубата на приятел... Приемаме го като временна липса, независимо, че може да не се видим повече... Пътищата са ни разделили... Ние не...

Но аз знам, че си някъде по света... И съм благодарна, че те познавам... 

текст - zuzara
снимка - И-нет

Честит Ден на Приятелството!

Нека всеки, който има истински приятел до себе си, никога не губи тази безценност!

Нека тези, които не знаят какво е сърдечна подкрепа, 

да успеят да я открият и задържат в живота си! 

Честит Ден на Приятелството!

Сезон улисан

Мечта.

Сън.

Лунно ухание.

Нежно по мен затанцуват.

(В стаята ми) Звучи балада,

скъп спомен, раждащ сърдечно стенание,

скъп спомен от Любовта.

Тя, никога не ми е била приятел,

но и враг не ми бе,

а само сезон улисан,

кацнал в моя скут..

Кацнал, няколко пъти, 

литнал,

оставил мечтите недовършени,

слисани...

Трепетни нощни сияния

не бързат за никъде,

догонват копнежи,

заспали желания,

изживяват спомени стари,

изживяват своите най-красиви кошмари,

довели (кротко) съня...