Длъжници на Любовта

*Извадки от старите тетрадки*

с назабравен вкус в настоящето

Няма без думи да те обичам .

Гласът на сърцето ми ще мълви .

Ще порасне онова свенливо момиче

и пожарът от миналото ще поднови ...

.....

Тогава всички думи ще са излишни , 

ще говорят само нашите сърца .

Годините все тъй ще са различни ,

ала те ще са длъжници на Любовта !

27.12.1998 г.

текст - Здравка Райкова
снимка ( и на снимка ) - Таня Чанкова

Залезът на Любовта

ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА

Виждам залеза на Любовта
опитомена от вчерашния ден
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен.

Поглеждам вяло към луната
с поглед  припомнящ отминали дни.
Задържам с мисълта сълзата,
сърцето ми тъжни песни реди.

Отговор аз искам от нощта
за туй що на сърце ми  лежи.
А тя ми поднася невинно съня
с надежда и Любовта да заспи.

Последен лъч се прокрадва в безкрая.
Разрязва залеза на две.
Но Любовта ще избяга, аз зная
и деня ще посрещна с празно сърце.


октомври 1997 г.

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Извадка

* Извадка *

.....  Срещнах те и те приютих в себе си . 

От мен ти давах да отпиваш , 

с парещи пръсти по мен да разливаш ...

И ти не знаеше какво е жажда .  

При мен се отбиваше често , щом усещаше от нея .  

И аз ти давах да се утолиш .....

Текст - Здравка Райкова

Снимка - Таня Чанкова

По - силен от всякога

По - силен от всякога

Мисълта за теб бях захвърлила в морето,
споменът на вълните подарих.
Знаех , че ще го мятат дълго.
Колко точно не знам.
Може би вечно.
Ако вечното съществува...
Може би щяха на брега да го захвърлят.
Може би...
Какво ли още не...
Каквото и да е...
А те ме наказаха за решението
и ми върнаха спомена обратно.
Този път по - чувствен,
по - незабравен,
повече пожелан...
По - силен отвсякога...


7.05.2011 г.

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Ще напомня за себе си

........

...

И знам, че край теб виреят рози

и все по-често ухаеш от тях!

И може би идва при теб лист отронен

носещ ти мирис на грях...

Откъснати един подир друг

листите превръщат се в спомен...

И както птиците отлитат на юг,

така ще посрещнеш зимата - 

с някой лист отронен...

--------------------------

Една извадка от някакво творение 

... по обясними причини не го пускам цялото ...

И това ще се случва често

Всяко нещо си има обяснение ...

 

 Нищо постигнато в живота не се превръща после в даденост...
Животът е непрекъсната "обмяна" на жестове...
Когато жестовете от едната страна стихнат и последват промени,
тя не бива, не може да търси причината настрани.
Всяко нещо си има обяснение.
А отговори не се намират с обвинения...

 

* Лута се сърцето ...*

* * *

Лута се сърцето...
Нощта навън е толкова безумна!
Скита се сиротно и клето,
пожар ли е, да лумне...

Това ли е мигът,
толкова болезнен и изпит?!
Чувствата ти за мен сега са кът.
Достигат до своя фалит...


24.04.2004 г.

Дали е трябвало ...

Момент от миналото...

Неугаснали рани...

Събуден копнеж...

Една песен със силен войнишки привкус, една песен донесена ми днес от миналото...

Една песен, която някой ми пееше... почти така... и не така... 
Някак... За мен...

Една песен, която силно боли... от време, което още накапващо кърви... 

Време, което обичам...

Защото ми носи спомени от някого... Дори и да боли... Нека боли! 
За да не забравям... Едни очи следящи... обичащи... всеотдайни... 

За да не забравям... как истински обичах... обичам... обичана бях... 
Бях... 

Без тази обич останах безкрилна... 
Крилете , които имах тогава ги нямам отдавна вече... 
на тяхно място има товар... на вина и самота... 
Толкова много самота... 
Всичките мигове са натежавали по малко на товара... и по малко съм се обезсилвала от тежестта... Сега наведена вървя... от това нестихващо страдание в сърцето...

И днес ме озари това усещане... така по мене то пролази... 
сгуши се дълбоко... и ми напомни за себе си с пълна сила... 
А бях забравила дори... Дали е трябвало... Дали...

"The Rose"

Когато нощта е била твърде самотна и пътят е бил твърде дълъг, и ти мислиш, че любовта е само за късметлиите и силните, просто помни, че през зимата дълбоко под горчивия сняг лежи семето, което с любовта на слънцето през пролетта ще стане роза. / Бет Мидлър от филма за Джанис Джоплин, "Розата"

ЗАБЛУДЕНА

ЗАБЛУДЕНА

Себе си ли залъгвам
или теб.
Че те забравих.
Не ще.
Не днес, нито вчера.
За утре не знам.
Но се съмнявам.

В спомените много често плавам...
А ме подгони заблуда,
че друг ще стъпи на твоята постеля...
Толкоз ли съм луда?
Никой по своему не е заменим!
Особено ти.
Кога ще прогледна вече?
Истината аз да понеса
дали ще мога?
Ще живея ли все с този огън?

8.01.2004 г.

И после си тръгнаха от живота ми ...

И после си тръгнаха от живота ми... 
Взеха много със себе си ... Ако не и всичко... 
Изстискаха сърцето ми с длани и изхвърлиха съдържимото навън... Сега то се рее  някъде си... кой знае къде...

А аз останах празна...

Може би някой, някъде, някога ще улови пълнежа, ще го приюти в себе си... и ще потърси неговия създател, за да му го  върне... преродено, украсено... споделено...

И сега съм капка отронена ...

 

И сега съм капка отронена
кой ли океан ме изпусна ?
Прашинка да бях дълбоко заровена
щях да изплувам ... и да се отпусна ...

Букет от рози

 

 *Извадки от старите тетрадки*

 ...

...

Букет от рози ти ми подари
уханен, страстен и огромен .
Сега цветовете му сушеят, уви ...
Времето ли ги обрули и превърна
в спомен ?

 

20.10.'05 г.