Женското сърце е изпълнено със сладострастие..
Ако не вярваш, че такива неща се случват,
би било най-голямата грешка, която един мъж може да направи.
Женската нощ е изпълнена с мечтания за идеалния мъж,
който може и да не си ти.
Ако не разбираме какво и е липсвало,
би било най-голямата грешка, която един мъж може да направи.
Тя иска да бъде по-близо до теб,
не я отблъсквай.
Тя иска да намери път до теб и иска да ти каже:
-Дай ми нощта си и аз ще ти покажа своята страст.
Дай ми своята похот, и аз ще те изпия до последната капка...
Дай ми мечтите си, и аз ще ти покажа какво е истинска любовница.
Дай ми сърцето си, и аз ще те задържа до мен. И ще те обичам докато умра...
Денят на жената е изпълнен с копнеж за малко романтика и компания.
Ако не и дадем любов и привързаност,
би било най-голямата грешка, която един мъж може да допусне.
Тя иска да бъде по-близо до теб,
не я отблъсквай.
Тя иска да намери път до теб и иска да ти каже:
-Дай ми нощта си и аз ще ти покажа своята страст.
Дай ми своята похот, и аз ще те изпия до последната капка...
Дай ми мечтите си, и аз ще ти покажа какво е истинска любовница.
Дай ми сърцето си, и аз ще те задържа до мен. И ще те обичам докато умра...
Не мога да спя нощем, нося те в мислите си... Дори вятърът шепне твоето име... Въпреки, че си далеч, чувствам, че си близо... прошепнати думи, откъм морето... И, ако се събудиш в твоята нощ, помни, че аз ще бъда тук.... И също като Слънцето, което се извисява над хълма със зората, аз ще вървя със сянката ти... и ще пазя твоята топлина... И също като Луната, сияеща през прозореца ми, тук , в нощта, ще гледам твоята тъмнина... и ще те водя, бдейки над теб... към утринната светлина... Където има любов, като тази завинаги, за вечни времена.... Аз ще бъда там, дори и да е твоята лъжа... Там, където има сърца... живеещи заедно в една душа, нищо на земята не ще ги раздели.... И, ако плачеш в себе си, помни, че аз ще бъда тук...
И също като Слънцето, което се извисява над хълма със зората, аз ще вървя със сянката ти... и ще пазя твоята топлина...
И също като Луната, сияеща през прозореца ми, тук , в нощта, ще гледам твоята тъмнина... и ще те водя, бдейки над теб... към утринната светлина...
Не бъди стиснат на емоции. Харесвай. Пиши. Покажи. Няма да загубиш себе си. Само ще осветиш нечий път. А колкото повече светлина има пред теб, толкова по-малко ще се луташ в живота да намериш търсеното, да намериш себе си.
Ти бъди моето слънце, което стъпките си огледални в мене да съзира. Ако му доскучае, с моята повърхност да си играе, да дари от светлината си на живината в мен, да погъделичка палаво вълните и после да се скрие..
Да ме накара да почувствам неговата силна липса...
Нощта в тъга да ме потопи...
Утеха да намирам тогава в Луната...
Бъди моето слънце - толкова мечтано, докосващо, намиращо, неограничено... и недостъпно.
Толкова зримо и близко, и така далечно и невъзможно...
