Snowmen, Are they lonely..

*** Just...

Прегръдките ти отдавна отшумели
знаят ли колко ми липсват?
Целувките ти пресушаващи
знаят ли без тях колко съм
неутешима?

Когато не усещаш...

Когато не усещаш полъха на уважението, 

подари своето другаде!

Морето в очите ти...

*  *  *

Морето струи от твоите очи, 
потапям се в него 
и потъвам... дълбоко, необятно.
Там е ефирно, топло, 
покоримо. Въздухът ми носи 
аромат на бриз и вълни,
и ражда песен дълбоко в душата...

Настъпваща есен

Дните бавно се обръщат във тъга

обличат своите дрехи сиви,

прикриват плахо всяка сълза,

но натежали тихо се изливат.

Слънцето отнесено от сезона

все по-рядко ще е силно.

Хладнината често ще отронва

от природата всичко обилно.

15.09.2012г.

Малко позакъсняло стихче, но не напълно загубило своя облик:)