В очакване...

Смелостта в сърцето далече е отпратена,
наслаждава се разум студен.
Стоя в очакване...
Но вярвам!
За нас ще има ден!
Трудно е, но с търпението в съюз ще съумеем.

Но Любов, ако такава си,
както досега студена и резервирана,
поспри се! Мене ми е нужна топлина.
Ако си мека,  нежна, ала
предпазлива, запази се!
Ще се намерят нашите сърца!

Sad Winter

Когато си тръгнеш ще  настъпи една тъжна зима. Зима да е, като всички други, ще я изстудувам, но не и тази. Тя ще носи аромат на липса. Твоята липса. И все по малко ще се застудява, и все по повече ще ми липсваш ти. И ще узнаем на времето оковите как тягостно болят, как безсилни сме пред неговия бяг и сме покорни пред свенливостта...
А желанието... То ще ни  гори. Ще ни изгаря така болезнено дълбоко...

липса.

притиснато време. нестигаща смелост. два изпуснати шанса.

бездействено спокойствие. липса.

И не знам дали ще се върне някога отново...

Понякога наминавам да те видя, но вече я няма тази надежда, нито желанието... 

Не е празно към теб, приятно е, хубаво, изпълнено с лунни чувства... 

Дори с една особена носталгия, в която ти не повярва.. Носталгия, напоена от ноти и писания, от лунните докосвания, от уханията на нощта...

Имаше муза,  но тя отлетя...

И не знам дали ще се върне някога отново... 

снимка - Maya Kovacheva

Превод !! Giorgos Mazonakis - Ela Na Deis

Идва време, когато Любовта я има и си отива...
Всичко е различно,  не е като в началото...
Червеният цвят  не съществува, изгуби се...
Защо? Защото трябва краят ни да дойде...

Ти си някъде там далеч... но, ако дойдеш,
както в миналото... имам само за теб една прегръдка..
Не си отивай от мен отново... ще го казвам всеки път:
„Имам само за теб една прегръдка!“

Ела да видиш, че в душата ми липсваш..
всичко съм освободил, за да има място да останеш!..
Изгаря копнежа, расте, не угасва..
в пепелта ще намериш своята вина..

Нощ след нощ Любовта трепери..
че е в опасност от навика си да гори..
че избледнява и приключва момента..
Защо? Защото трябва краят ни да дойде?!

Ти си някъде там далеч... но, ако дойдеш,
както в миналото... имам само за теб една прегръдка..
Не си отивай от мен отново...
ще го казвам всеки път:
„Имам само за теб една прегръдка!“

Ела да видиш, че в душата ми липсваш..
всичко съм освободил, за да има място да останеш!..
Изгаря копнежа, расте, не угасва..
в пепелта ще намериш своята вина..


/преводът е изведен от клипа!/

Е, не е ли малко нечестно?!

И какво? Времето ще отнеме хиляди възможности 

моето тихо море да приюти твоите самотни кестени?

Е, не е ли малко нечестно?!  Дори много нечестно!

Уморен огън

Отново нещо от архива, от тетрадката с черновите, събуден спомен, неподготвен за различната реалност, с тежки издихания борейки се с нея :-)

Уморен огън

Oнзи пламък в гърдите,
който бе възпламенен,
сега в друга посока залита..
Суров ураган го изрита,
вече е студен..

В мрака огънят застива
така, с мрака бе роден.
С нощната апатия  сега се слива,
всички красоти изпива,
от противоречия е вече уморен...

24.04.2004 г.