Ти пръв видя сълзите ми тогава ,
пръв усети от техния вкус .
Такава нежност не бях изживяла
за мене това бе непознат блус.

На дните ми успя да подариш ухание
нежни нюанси в тях разпиля .
Погали в мене трепетно желание ,
с тебе бях , но всъщност бях сама ..

С тебе светът в цветни краски видях!

Защо ме пращаш в обятията на друг,

когато до последно твоя бях?

На себе си или мене правиш услуга?

С тебе светът в цветни краски видях!

И сега се отдръпваш от мене с нежност, 

Със същата, която в сърце ми засади.

разбирам, че полягам в твоето с тежест,

но да ме видиш в чужди обятия, 

ще ти е по-леко ли?

07.07.2005г.

Нощта навън е толкова безумна ,
свежа , носталгична и сама,
Обсипана в уханност лунна ,
напоена с порции тъга.

Нощта ми носи твоят аромат
колко той сега ми липсва !
Красива , обрисувана в цвят
нахлува тя в моята мисъл.

Звездите нейде са се приютили
донесли на небето самота.
От нощта прохладата попили ,
оставили Луната като мен сама.

05.06.2005г.