Свирепа

Мисли запечатани в сърцето ...

from "Рositive Тhoughts"

If someone hurts you, betrays you or breaks your heart, forgive them, for they have helped you learn about trust and the importance of being cautious to whom you open your heart to.  If someone loves you, love them back unconditionally; not only because they love you, but because they are teaching you to love, and they are opening your heart and eyes to things you would have never seen or felt without them.

из : positive-thoughts

Това трябва да остане само на върха на устните

 "Това не е обич, не е любов .

Това трябва да остане само на върха на устните. 
Не позволявай да стигне до сърцето. Не позволявай да те отрови. Много ще страдаш, ако го позволиш.

Не искам да страдаш... "

срещам отговора вътре в себе си ...

"Аз от кои съм "  прочетох в едно писание  на  Bia... 
Често и аз се питам същото... и винаги щом се запитам, срещам отговора вътре в себе си... дълбоко заровен в мен... там, където отговора се дави в утаени сълзи, поети и смесили се със  студените трески на живота... От тази илюзия как боли...Често се чудя по-добре ли бих живяла без нея... Дали? Дали бях по-щастлива, когато вярвах, че съществува това ненамерено измерение, наречено любов. Вярвах в него, исках го, чаках го, търсех го... 
Не намерих нищо. Само студени, изгниващи листа ... 
Били и те някога високо извисени, свежи и уханни...и прекършени от времето превърнали се в тази сезонна тъга...




създадено бе за коментар ... но в последствие реших , че заслужава своето място  и го публикувам тук . Без значение дали ще бъде оценено . Не това е идеята .  Просто искам да го напиша .  Ако ще и да не бъде прочетено . Знам , че трябва да бъде написано ...

Можеш ли ...

Можеш ли да спреш нещо, щом е вече тръгнало на път...
Можеш ли да го върнеш, щом отдавна е изгубено от теб...
Можеш ли да напишеш нова история, щом книгата е вече прочетена...
Можеш ли да върнеш времето назад и да започнеш откъдето сгреши...
Можеш ли да върнеш сълзите, чийто живот създаде именно ти...
Можеш ли раненото от теб сърце, сам да утешиш...
Можеш ли...

Тайнството на една връзка ...

Тайнството на една връзка е да умееш да оцениш навреме какво имаш, докъто я имаш. Когато започнеш да губиш нещо в нея, ако не бъде спасено навреме, това оставя перфорация в чувствата, което рано или късно се проявява.

- zuzara-

Четири сезона

Сега се събуждам понякога пак с усмивка. Много ми коства да я създам без корени. Те бяха изтръгнати неусетно кога и как, но под звуците на гаснещите лъчи на слънцето, това не остана незабелязано. Мрачно е в душата ми, тъмно е в сърцето ми, а в мислите е дългосрочна зима продължила  4-ри сезона и половина. Толкова е студено без тях...

Good Morning , Friends !

Something Fresh and Very NICE !!!

Добро Утро и Хубаво Настроение през целия ден !

Мъдрост от "Клонинг"

 "Ако отвориш вратата, през която влиза вятъра, ще можеш да спиш спокойно, но ако отвориш вратата да влиза вятърът, ще се жалваш сетне, че не си успял да се наспиш ."

- чичо Али -

.....послание-гадание.....

.....
Действия с кодове, съкращения, букви и инициали.
Непълности и съкращения.
Леко закодирано послание с ненаписан получател, но с нескрит подател.
Послание - гадание за недоброжелателни  очи, целящи пълна вместимост в живота. Несъществуващо измерение.
Алчно посещение.
Пуснато ограничение.
.....

Сълзите - миниатюрна импресия

Сълзите са за някого приятели.
За други са предатели.
Сълзите са за изцеление, 
те не чакат позволение, 
непринудено биват създадени 
и от простора на времето остават не опазени.


текст- Здравка Райкова
снимка- И-нет

Шепот от миналото

 Шепот от миналото
безмълвно ми говори
призовава с молещи очи :
"Не оковавай неизстиналите чувства
жигосани от своя повелител !
 

Бъди нестихващо ухание
и неугасващо сияние !

Бъди слънчев лъч в тъмнина
и морски полъх в жарта !
Бъди птица с разперени крила,
бъди една - единствена , 

нечия мечта !"

Shakira - Gypsy

Разби сърцето ми
на пътя.
Прекарах уикенда
събирайки парчетата обратно..

Приятели ми минават покрай мен..
Вървенето става твърде скучно,
когато се учиш да летиш.

Отронен миг

Отронен миг от спомени 

се превръща в кален отпечатък .

Напоено място от неувяхнали мечти 

сега го приютява ...

И мигът се превръща във визуално измерение

с начертано настояще и огромно неизвестно в бъдеще ...

Малките Големи Произведения за Любовта ...

Когато наистина пожелаеш любов, ще откриеш, че тя те очаква.

- Оскар Уайлд-

Любовта е една душа, обитаваща две тела.
- Аристотел-

Болката започва там, където любовта не стига.
-Херман Хесе-

Да обичаш значи да изпитваш болка, а ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката. /Унамуно/

Най-ценното притежание, което един мъж може да има на този свят е едно женско сърце. /Josiah G.Holland/

Начинът да заобичаме всичко е да осъзнаем, че то може да бъде загубено.
- Гилбърт Честъртън -

Всяко нещо, което ограничава свободата, не е любов. 

Любовта и свободата са двете крила на една и съща чайка.

Автор: Ошо

----------------------------------

следват допълнения ...

Shakira - La Tortura (Live)

Толкова Виртуално Озарена...

Толкова Виртуално Провокирана ...

Толкова Виртуално Влюбена ...

Ay payita mia, guardate la poesia
Guardate la alegria pa'ti

 

Еххх , че Виртуални Мечти ... 

Не и теб ...

Koга реши , че без мене можеш да живееш ?

Кога реши от живота си да ме отпишеш ?

Е , Ок , щом решил си , че можеш да си далече от мен ,

ще се примиря ...

Ще се кротна и няма повече да ме чуеш ...

И на мен мечето ми липсваше .

И на мен мечето ми липсваше. Само защото то е носело твоя аромат и е било с отпечатък от твоите прегръдки... 
А тогава си нямах мече вкъщи. Нямах с кого да те заместя в прегръдката си празна и самотна...


А сега след толкова години, в стаята, мечета имам много... и всичките за тебе ми напомнят... Ала в моята прегръдка не е твоят аромат, нито твоят отпечатък. В нея е сгушена тъгата, непринудена и толкова носталгична...

Ти дали си спомняш за мечето ?

Ти дали си спомняш за мечето ?
Онова твоето, чиято липса с мене искаше да заместиш...
Беше толкова пухкава и замечтана нощ...
А после аз успях да се внедря в ролята на мечето...


Но аз съм истинска, с истински чувства и спомени...
И пак така самотна  и изгубена...

Понякога те чета ...

Понякога те чета, 
из страниците случайно прелистени 
те виждам.
Ти дори не се замисляш,
че на името ти се спирам 
щом нейде го съзра...
Не подозираш какви помисли ми носи 
и как ми действа.
Не подозираш, иначе щеше да се криеш отново 
някъде из планините на България .
Там, където ти намери уют при едно свое бягство
преди.
Затова няма да узнаеш.
Освен, ако не ме прочетеш тук.
Но няма как... 
Ти дори това не правиш за мене вече...




текст и снимка - Здравка Райкова

Какво е като го узнаеш ?

Всеки ден се раждат безкрайно много творби. Почти всички имат имена. Някои нямат. Почти всички са посветени на някого. Някои на никого, и са просто сътворени ненадейно. Или дългосрочно. Безцелно. Ненасочено. Безпричинно или причинно. С чувства или с мисли. Някъде и някакси... Всички имат образ - цветен или мрачен, показан или скрит... Всички са написани или още не са. Други са рисувани или още несъздадени. Трети са родени или още са в зачатие. Много са прочетени, други още не са. Някои са разпознати, някои - не. Но разпознати или не, те вече са прочетени.  И така прочетени, дали дълбоко са се настанили. Или са се скрили, зъзнат някъде в сумрака... Кого ли чакат? Искам със отворени очи да ми разкажат, какво предизвикаха у този, който ги чете? Какво му пратиха в замяна на споделеното им време?

...

Споделете ми какво е чувството да прочетеш за себе си в редовете ?

Какво е като  го узнаеш ?

Не бъдете стиснати на емоция :-)

Не разбирам. Това егоизъм ли се води или пък мързел. Или може би и доза непукизъм. Толкова ли е трудно, да му се не види, четейки нещо, виждайки нещо, да дадете една оценка? Какво толкова се иска? Един - единствен клик. Една нищожна отбелязка на някое място. Кое е сложното тук? Едно натискване на мишката ли, или по - скоро да огънете нещо в себе си? А като четете даденото нещо, замисляте ли се, че някой, някъде го е сътворил? Сътворил го е за себе си, но и за вас. Ако не е за вас, вие няма как да го четете. Отпуснете малко вътрешното си Аз и  давайте оценки! Не бъдете стиснати на емоция :-)

Нужно ли е толкова да боли ?

Мисълта ми лети мноооого надалече

и рисува картини познати от спомените ми ,

събужда чувства нарочно обречени 

нe успели да се унищожат ...

Нужно ли е толкова да боли ?

Лица без лица

Какви са лицата без лица? Такива, които се крият зад нечия самоличност, които се подписват с чужд автограф, които показват емоциите си зад паравана на друго име... И кому е нужно? Страх, срам или предпазливост? Кое подтиква, кое предизвиква това превъплъщение на данни? Кое кара някого да загуби себе си, за да бъде друг?

Незнам що за птица си ...

Незнам що за птица си ...

В Чист , Натурален Вид , дошло директно от тетрадката , която съхранява в себе си много спомени , много носталгия ... и много "Незасъхнали цветя" ...

Този, който забравя как е бил обичан, се обрича на забрава там, където обича!

Този, който забравя как е бил обичан, се обрича на забрава там, където обича!

-zuzara-

Пътят до нечия усмивка е толкова кратък !

Единствената снимка от посрещането на Новата

Единствената оцеляла снимка от Новата ... Апарата точно тогава реши да ми "смукне" напълно заредените батерии ... Много неромантично :) , но факт !

 

 

Някакви идейки защо при заредени НОВИ батерии и зарядно , апарата индикира празна батерия и после Лол ?

 

 

О, младост!

"О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка – твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага."


Алберт Айнщайн

И съм благодарна, че те познавам...

Целият живот е едно учение... Тогава може да се научим и как да преодолеем загубата на приятел... Приемаме го като временна липса, независимо, че може да не се видим повече... Пътищата са ни разделили... Ние не...

Но аз знам, че си някъде по света... И съм благодарна, че те познавам... 

текст - zuzara
снимка - И-нет

Добре дошла , Нова Годино !

Добре дошла , Нова Годино !

Дано поне ти бъдеш по - милостива към нас ...

Дано ни дариш с повече усмивки и топлина и не ни щадиш към осъществени мечти ...

Дано дариш в очите ни преобладаващото розово , и не ни заслепиш с него ...

Дано в очите ни да няма никога сълзи , а слънчеви лъчи ...

Дано в сърцата да не зеят рани , а да ни изпълват нечии нежности ...

Дано не не боли ... от нечия липса ... от нечии бягащи очи ...

Дано да не се раждат зли помисли зад зли очи ...

Дано успеем да изтрием всички лоши мисли ...

Дано да сме добри ... В океана да удавим всички наши неродени злини ...

Дано не сме сами ... Дано ни следват нечии мечти ...

Дано да се обичаме и с обичта си злобата и завистта да победим ...