Аз съм онзи, който не забравяш, онзи, който те остави и се мрази от тогава, защото те обича..
Преслава: Аз съм тази, за която страдаш и на пръсти я познаваш.. Няма да спреш да се надяваш, знам.. Защото те обичам..
Припев: Ще прилича ли, кажи, за малко на любов ако без да имам право целуна те сега, ако без да заслужавам получа те? Не знам..
Не ми пречи да го кажа на теб - Обичам те! Нека късно да е.. Не ми пречи, не ми пречи.. Не ми пречи да те искам сега. Знам, липсвам ти и се бориш с това.. Не ми пречи, не ми пречи..
Константин: Ти си най-погрешната ми стъпка, най-горещата ми тръпка, най-безумното ми чувство.. Защо изгубих те?
Преслава: Ти си моя страх от самотата, мойто време да те чакам, мойта дългокрита тайна.. Защо загубих те?
Припев: Ще прилича ли, кажи, за малко на любов ако без да имам право целуна те сега, ако без да заслужавам получа те? Не знам..
Не ми пречи да го кажа на теб - Обичам те! Нека късно да е.. Не ми пречи, не ми пречи.. Не ми пречи да те искам сега. Знам, липсвам ти и се бориш с това.. Не ми пречи, не ми пречи..
For you my past, love, tenderness Сподели ми и после се покри. Ама че горой си! Или може би страхливец. Едно прочетено от теб писание какви помисли предизвика само... Страх от миналото ли? В беглец да не се превърнеш заради него.. Но се превръщаш вече. Не знам дали го осъзнаваш. А е толкова безсмислено и жалко! Каквo така наричаш за себе си и мен? Дали застигат те отминали трепетни сияния и взаимност, на която се отдадохме... И тогава ти пак уплашено реши да изтръгнеш себе си от моите ръце. А те... жадуваха на нежност да се отдадат. И се отдадоха за кpатко. Докато реши да се отдалечиш. Аз бях зависима от твоите решения. Но бях... И сега какво отново те изплаши? Пак ли същото? Онова? Не... то не може, няма да се върне вече! Изживяхме след нас много неща. Много промени ни завъртяха. Сега аз живея за своето утрешно аз. То е толкова крехко и наранимо... Толкова зависимо от мен. Всичко друго зад вратата в чакалнята стои. Моите чувства, моите трепети, моите мечти... Всичко е там. Вратата дълго затворена ще бъде. Затова се отпусни... В живота ми не мога, няма как да те допусна... Не сега.. А дали искам? Искам , да . Защо пък не? Какво ли мога да загубя... Сърцето ми е празно отдавна... там е зима студена... Нuма тогава може да се загуби нещо отдавна изгубено? В замъка на моите мечти, в храма на чувствата ми сантиментални, аз съм облечена в реализъм. Понякога той ми действа задушаващо, но не искам гола да оставам... Така не мога да се защитя... Аз трябва да живея тук и сега. В моят замък аз съм сама, обсипана в трепетни ухания и разляти от миналото нюанси... В тях усещам полъха на споделеността. Там и ти живееш. Там остави допира до моята кожа и ухание до мене да витае... Но пред мене не стоиш, отвъд дрехите от реализъм, те няма. Не ме гледаш с онзи нежен, дълбочинен поглед, в който можех да потъна... Не ме гледаш, защото си далече. А всъщност си толкова близо... Но близкото е неуморимо хладно и отбягващо. Затова допира предпочитам, той ми дава онази живинка, онази трепет, от която се нуждаех... Нуждая се и сега. Затова към нея се завръщам. Но към нея. Не към теб. Ти остана някъде по пътя. А тя вървеше редом с мен. Понякога дори не я забелязвах. Но не беше грешка. Не е грешка и сега, когато в мен отново я приютявам. Без тебе мога да я споделя... Но без теб реалността превръща се в преграда, в стена, чийто основи не аз градя.....
Днес приключих вече! Всички спомени от теб изхвърлих надалече, моя отминала, болезнена любов! Пазих ги до вчера с носталгия, но бе банално. Сега разбрах! И не ме е жал, да си призная. Събираните късчета от миналото на топка ги направих. И нехая къде ще полети тя. Нали се справих. Всичко е една илюзия за голямата, силна, непобедима любов, за неразрушимите стени след нея… За силата на непречупените стрели и прободени… Времето ще ги разпилее… И след тях вече нищо няма . Няма ветрове и бури, нито дим. И моретата от сълзи са се пресушили… Всичко непростено е простимо, всичко неизказано е казано… Онези морета всичко са измивали… Те са вечни сили. И след тези бури и морета нищо не остана… Само късчета хартии и някой друг предмет, няколко зараснали във времето рани и неразтопим в сърцето лед…. 23.11.’09
И тази вечер няма да заспя. Ще изляза навън под звездите и луната. Ще им нашепна за тебе, как искам сгушен до мене да заспиш... И да догоним своята мечта, отдадени един на друг без свян и прегради да се споделим... И тази вечер сама ще остана, в прегръдката на нощта, в покоите на здрача, няма да заспя. Ще изляза навън и за чувствата си към теб на целият свят ще изкрещя...
Сега без да казваш нищо просто се усмихни и задръж тази красива усмивка . НАЗДРАВЕ И ВЕСЕЛА КОЛЕДА .
25.12.'05
Eдин рефрен изплувал от спомените ..... За едно красиво начало, изпълнено с много романтика и нежност... ... със сили нови... за... нови морета в очите... ... и още спомени... снимка - И-нет
18 ноември 2009
" Сладки сънища " , казал принца и отвел принцесата в свят , където всичко се сбъдва .. до сутринта ... и я целунал пак насън ... пак така ...
Мога да стоя буден, само за да чувам как дишаш.
Да те гледам как се усмихваш спейки,
докато си на далече, мечтаейки.
Мога да прекарам живота си в този сладък затвор.
Мога да остана изгубен в този миг завинаги.
Всеки миг прекаран с теб е миг, който дълбоко пазя.
Не искам да си затварям очите.
Не искам да заспивам,
защото ми липсваш, скъпа,
и не искам да пропускам нищо
защото даже, когато те сънувам,
и най-сладкият сън не би помогнал-
все още би ми липсвала,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Лежейки близо до теб, чуствайки как сърцето ти тупти
се питам какво ли сънуваш.
Питам се съм аз този, който виждаш.
Тогава целувам очите ти
и благодаря на господ, че сме заедно.
И аз просто искам да остана с теб
в този момент завинаги, вечно.
Не искам да си затварям очите.
Не искам да заспивам,
защото ми липсваш,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Защото даже, когато те сънувам,
и най-сладкият сън не би помогнал
Все още би ми липсвала,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Не искам да изпускам нито една усмивка.
Не искам да изпускам нито една целувка.
Е, аз просто искам да бъда с теб.
Точно тук, с теб, просто така.
Просто искам да те прегърна в обятията си.
Чуствам сърцето ти така близко до моето
и остани тук в този момент
до края на времето.
Не искам да си затварям очите.
Не искам да заспивам,
защото ми липсваш,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Защото даже, когато те сънувам,
и най-сладкият сън не би помогнал
Все още би ми липсвала,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Не искам да си затварям очите.
Не искам да заспивам,
защото ми липсваш,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Защото даже, когато те сънувам,
и най-сладкият сън не би помогнал
Все още би ми липсвала,скъпа,
и не искам да пропускам нищо.
Не искам да си затварям очите.
Не искам да заспивам, да,
не искам да пропускам нищо.
" Лека нощ и сладки сънища" , казал принца ... Тогава малката принцеса заспала и потънала в свят на мечти и желания , свят , където всичко се сбъдва ...
Ще се видим там ...
"Искам да съм капка във вените ти , да стигна до сърцето ти , за да видя дали и аз съм там "
" Не се влюбвай в очите , защото те лъжат , не се влюбвай в устните , защото те говорят , не се влюбвай в лицето , защото то мами , а се влюбвай в сърцето , защото то обича "
Успях да полетя. Пространството пред мене бе безкрайно. Летях с птиците и пеперудите, облаците спирка ми бяха. Успях и да поплувам, а не можех преди... Да се докосна до вълните и рибите успях. С очите си ги галех, с ръцете си ги милвах , в дълбокото синьо успях да се потопя... тези ширини за малко посетих. За малко успях да им се насладя. Милиони капчици солени по мен се изтъркулиха (заиграха) и въздухът отвисоко почувствах... Успях да полетя... Пътувах, не бе дълго, но сякаш бе... И се събудих. Отпочинала духовно, но и тъжна...Всичко бе отминало, неизживяно...
***
A сивотата е обхванала деня .. Понякога прокрадват се нежни слънчеви лъчи,а после пак се губят преплетени из облаците, които са във вихъра си ... Сега е тяхното най-силно време,сега са най-големи в ролите си.И толкова величествени и неповторими! Дали подвластвни на буреносно време , дали попиващи нюансите на залезите пъстри ... Обрисуват пътеки в небето , красиви и недосегаеми ...
А слънцето , този вечен и неуморен беглец , какво сега ни показва - Своята слабост през зимата , или просто отмаря , събира сили за нов епизод . И така леко , ефирно ни навестява , за да ни вдъхне вяра и сила за утрото ново ...
И какво тук значат някакви си празноти , някакви неутешни , дълбоки непълноценности ? Те всъщност са един миг от безкрая .. една капка от водовъртежа на живота ...
I am asking myself-what is wrong with me? I know that you are not worthed a even a single tear. I am desperate to forget that night so your glance will not hurt me, no matter what I look like through your eyes now.
Ref1:You Cynically talk behind my back How easily you have achieved everything. Your laugh is like knife that deeply stabs me. You cynically talk behind my back And watch me ironically. But remember : It will come back to you Some day .. Some day.
I am wondering what should I do The wound is openning up whenever I see you. And I don`t know how am I going to cope up Every memoir burns up like fire, and I am living up the nightmare over and over again the nightmare of the night when I fall over in the gap.
Ref2:You Cynically talk behind my back How easily you have achieved everything. Your laugh is like knife that deeply stabs me. You cynically talk behind my back And watch me ironically. But remember : It will come back to you Some day .. Some day
Детето с голямо "Д" , защото То е нашата гордост , нашето най-мило и нашето утре . Прегърнете поне едно дете днес и ако не друго , подарете една ласка , един хубав детски миг и Запомнете в крехката му душа Тази Топлина !
~ Чичо Али : "И Аллах сътворил времето.Времето , което създава и разрушава всички неща-редуването на дните и нощите,където Аллах изписва с почерка им историята на човеците.Времето ,което ни ражда от Аллах и ни връща отново при него.Времето ,когато животът се обновява и душите следват Съдбата ,за която са дошли.Всички знаят по нещо за времето,ала никой не знае точно какво означава и няма да узнае,защото Времето е загадка. Само Аллах държи разковничето на всички загадки.Той чертае пътя на нашия живот със своя почерк,окачва на врата на всеки Съдбата му...И само нему е известна тази съдба."
.....
Една голяма, непресъхваща Любов...
Неподчинена на времето...
Неподлежаща на забрава...
Подлежаща на Забрани...
Забрани от друго място, друго време, друг свят...
Какво би било, ако някога срещнем Любовта си отново и тя ни напомни за себе си по най-нежният и романтичен, и до болка познат начин.. Да срещнем онази, същата Любов, за която сме копнели, и която по една или друга причина не е успяла Тогава да остане с нас...
Какво би било, да събудим отново страстта, ако изобщо е угасвала?
Какво би било, дори и ако е закъсняла?
Какво би било?
Отредена ни е несвързаност още преди много лета .Когато сме се родили . Ние сме толкова далече един от друг така , а с толкова близки сили ...
От романтика и нежнност сме изваянии толкова еднакви сме . Съдбите ни нетипично срещнати и смаяни , събрани чрез едно море .
История предричаща копнеж,от лятото родена, ала останала толкова невинна ! Сърцата нетипично останаха пленени ... Толкова сме си свидни ! 25.02.2004 г. ----------------------------------------------------------------------
Роден спомен
В залеза на моята зора
спомен се роди - красив и силен . Без теб не бях сама . Блясъка в моите очи бе споделен , любвеобилен .
Спомен от красиви мечти несбъднати и сами,и недотам невинни ... Наследен от морски дни и недалечни вълни, Роден в нощ с нишки фини ...
13.03.2004 г.
------------------------------------------------------------- снимки - Интернет
Вечер заспивам с мисълта за теб... Догонват ме спомени оставени назад. Оставени, но не забравени в миналото, спомени с неясна дата . Заспивам и незная мислиш ли за мен. Колко трудно е това да знам! Мислиш ли ме, помниш ли ме още? Но не питам дали си сам . Не питам, защото и не трябва. Ти трябва да не бъдеш сам! Сърцето ти не заслужава самота! Нужен му е огнен пламък.
Чичо Али : "Доброто се ражда малко и постепенно расте , докато злото се ражда голямо и постепенно намалява ." Чичо Али : " Когато ме излъжат веднъж , вината не е моя , но излъжат ли ме два пъти , вината за това е моя " Чичо Али : " Ако на земята няма правосъдие , на Небето винаги има ! " Чичо Али : " Човек не може да се бори със Съдбата си " Чичо Али : "Не бива да се косим за бъдещето . Трябва да живеем така , както Съдбата повели . Човек не знае какво ще стане утре ." Чичо Али : "Koгато не можем да се оттървем от едно зло , най - добре е да се примирим с него"
Далва ( и други ) : "Откъдетто родата , оттам и жената "
Зорайде : " Човек има две уши и една уста , за да слуша повече и говори по-малко "
Албиери : " Един ден ще успеем да дешифрираме тайнството на живота "
( това не е от Мъдростите , но звучи много добре )
... и създава едно меланхолично-носталгично усещане... сякаш някога, някъде съм изживяла нещо красиво, незабравимо... и забранено, може би ...
... А Дали не съм ? Някъде в мечтите си...
... или в Спомените си ... От Вчера ...
Siento que te conozco hace tiempo, de otro milenio, de otro cielo. Dime si me recuerdas aun, solo con tocar tus manos puedo revelarte mi alma. Dime si reconoces mi voz...
Ye, yeh, yeh, eh...
Siento que me desnudas la mente, cuando me besas en la frente. Dime si traigo marcas de ayer. Solo con tocar tus manos puedo revelarte mi alma. Dime si reconoces mi voz...
Ye, yeh, yeh, eh...(bis)
Siento que te conozco, y siento que me recuerdas, dime si reconoces mi voz.
Ye, yeh, yeh, eh...
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......
Чувствам , че те познавам от доста време - от друго хилядолетие , от друго небе . Кажи ми дали все още ме помниш . Само като ти докосна ръцете , мога да ти разкрия душата си . Кажи ми дали разпознаваш гласа ми ...
Чувствам , че ми разголваш ума , когато ме целуваш по челото . Кажи ми , дали нося Спомени от вчера . Само като ти докосна ръцете , мога да ти разкрия душата си . Кажи ми , дали разпознаваш гласа ми ...
Чувставам , че те познавам и чувствам , че ме помниш . Кажи ми , дали разпознаваш гласа ми ...