Само аз живея още с кръпките от уважение . Кръпки , които сама съм си зашивала с моите Marcas De Ayer ( "Спомени от вчера ) . Зашити са с много усилия и болка , и с една мъничка надежда , бореща се с времето . То , времето , което материята безмилостно продупчи , сега ми захлопва врата и не ми дава правото да продължавам . Поставя около мен невидима стена . Сякаш ми е нужна. Та за много хора аз отдавна вече съм невидима ...
Сега останало ми е единствено да се отпусна .
И да се утеша сама . Сега останало ми е единствено да се отпусна .
2 коментара:
Като прочетох поста, веднага ми прозвуча песента на Графа "Невидим", явно доста хора се смятат за невидими...Въпрос на мисли и състояние...Лека вечер!
Първо го написах , после като измислих заглавието и сметнах , че е точно ТО ! и аз се сетих веднага за песента на Графа . Частно казано ... никак не знам точно какво се пее в нея , веднъж я слушах , не ми направи особено впечатление и не съм я запомнила.
Аз не съм невидима за всички ... само за някого , от когото ме боли ...
Публикуване на коментар