In Romantic Mood

Zuzara Raykova on piZap.com

Сърцето ми, най-дълбоко ти благодари!

Ти успя да направиш твоят специален ден и мой.
Аз... Сърцето ми, най-дълбоко ти благодари!
А не вярвах вече, не и след преди...
Затова ти подарявам моите песни, тези, на които сърцето ми се подчини...

Единствено сърцето!

Не тъгувай за нещо отдавна изгубено. 

В живота всичко е кръговрат- губиш едно, намираш друго, 

тръгвайки си някой отваря място след себе си, 

което по природните закони не може да остане празно...

Нищо не е незаменимо. 

Единствено сърцето!

Нито едно напомняне не му помага да се отърси...

Днес е много хубав ден. 

Не съм забравила, че животът не спира при спомените. 
Няма как да забравя. Нито аз, нито разумът ми. 
Обаче как да го обясня на сърцето си? 
То отдавна се лакътуши между спомените и реалността. 
Нито едно напомняне не му помага да се отърси...

*.。★*MERRY CHRISTMAS*★ 。.*

Като опаковка.

„Най-добра приятелка“ звучи добре. 
И Оправдателно. 
Като опаковка. Която има годност.


/размисли, мини-ретроспекция/

Останала в сърцето...

Aвгуст беше наш.

С дъх на спомени сега.

С дъх на Любов тогава.

Много Любов.

Любов и закрила.

Моята закрила. От теб.

Останала в сърцето...

Празнично настроение

не само подаръци..

Че кой не обича подаръците?

Обаче очакването на Коледа е не само подаръци. 

Очакваш хубавите емоции, светлините, музиката, настроението, Чудесата! 

Красотата се крие в очакването им!

като медальон..

Забравил ли си колко е красива Любовта?
Забравил ли си как на нея се обрекохме тогава?
Щом останем сами...

Затова ли не оставаме сега сами?
За да не нарушим обещанието си,
което сложихме на врата си като медальон..
Ти твоят го загуби, знам, болезнено не искаш да оставаш сам...

Усмивката на Зимата

 Празничната елха е слънчев лъч в настроението, 

топлината в сърцето, 

усмивката на зимата,

звуците на Коледа:)

Малка или голяма, Коледа без нея не е истинска!

Заредена муза

ПРЕДКОЛЕДНО  НАСТРОЕНИЕ

Заредена от празниците, заредена е и музата ми:)
Тази година няма да  купувам  картички :)

...това към теб.

И изведнъж очите ми прогледнаха и ми показаха 

каква загуба на време и чувства е било.... 

това към теб.

Broken-Hearted Girl ...

Ти си този, когото искам да мога да забравя,
единственият, на когото ми харесва да не прощавам.
И въпреки, че разби сърцето ми, ти си единственият.
И все пак има моменти, в които те мразя,
понеже не мога да изтрия
моментите, когато си ме наранявал
и си ме докарвал до сълзи.
И дори сега, когато те мразя,
ме боли да го казвам,
но знам, че винаги ще бъда тук.


Сега съм на място, на което не съм и предполагала, че ще бъда.
Живея в свят, който е само за теб и мен.
Не трябва да се страхувам,
разбитото ми сърце е свободно да разпери криле и да отлети, да отлети с теб...

Прокрадна се в мислите ми...

Прокрадна се в мислите ми, знаеш ли...
Като най-деликатния изпипан крадец нахлу.
И като най-неустоимото мое изкушение,
аз не те спрях.
Постой така. Нямам против.
И аз  ще постоя...


Ще разперя „крилете си“ да те отведа на красивите места...
Там, където мечтите се сбъдват...




imikimi - sharing creativity

Тъжно е, когато си я нямал...

Може би, ако знаехме, че милите ни мигове, внезапно ще секнат, 

бихме опитали да ги възпрем... Може би бихме могли, 

ако зависеше от нас. Може би... 

Вероятно щяха да останат само опитите ни...

Но поне ще знаем, че наистина сме опитали, 

когато сме имали възможност.  

Тъжно е, когато си я нямал...

Красотата на слънчевото погалване

или

как ноемврийското слънце радва очите

 

В съня

Защо се появи?
Нещо  ми каза,  аз  не разбрах.
Само знам, че сърцето ми се развълнува,
цяла закопнях...

А ти искаше нещо.
Прочетох го в очите ти...

После си тръгна тъжен.
За какво ли, сякаш за нещо ме осъди...

Да гадая дали съм длъжна?

Сърцето знае кой е той...

Когато нежността ме погали в нощния покой,
тя ми напомня някого...
Сърцето знае кой е той...
Но аз няма да го предам.
Защото никое сърце не бива да бъде наранявано...

Споделено за Любовта...

Човек не би разбрал какво е Любов, ако преди това или след нея не е изпитал болка. 

Но колко по-добре би било да е било преди това.. за да знае, че като я оцени би имало смисъл!

...времето колко е необратимо!

Изчезни! И на край света, ако искаш иди.
Беглец беше преди, оставаш си такъв и сега, нали?!
А аз в себе си знаеш ли какво таях?
Изгарях, обвивах се в обвинения, в съмнения, така дълго горях...
Поемах сама вината. Толкова дълго, несправедливо време!
Толкова изгубено, разкъсано време!
Колко несправедлива със себе си съм била!!!
Тези обвинения знаеш ли какво ми причиниха?
Знаеш ли душата ми как кърви?
Знаеш ли за тази безутешна тъга?
Ако някога съжалиш, идея имаш ли как ще ми се отплатиш???
Вариант такъв няма!
Не искам да съм съдник. Не знам дали ще ти простя.
Но знам, че изживяното няма да попиеш..
Няма да го утешиш...

Затова бягай!!! Толкова добро решение!
Вината няма да изкупиш така. Нито болката.
Нито заседналата с години тъга...
Бягай! Там, някъде обичта ми зарови!
Тя е стъпкана от преди това, знаеш нали?!
И някъде там, частица от себе си изгуби...
И връщайки се тук, да осъзнаещ времето колко е необратимо!

В сърцето си

С вятърa елa.
Той е силен и неудържим.
Елa.
С горещо лято, лютa зимa.
Елa.
Aз цялaтa нa теб принaдлежa.


В сърцето си aз дом ти
построих
не се чуди къде при мене
ще отседнеш.
Елa. Събуждaй в мене онзи
стих,
в който от мечтите ми
изплувaш зa поредно.

Елa с дъждa.
Aз нямa с него дa зaплaчa.
Елa в деня.
Елa в нощтa.
Нaпрaви го пaк по твоя нaчин,
Онзи, същият, който вътре
в тебе криеш.
Елa. От тaзи стрaст неизживянa
и двaмa дa попием..

٠٠٠По–голяма от целия космос٠٠٠

Adriana Mezzadri - Mas que la claridad (bg subs)

٠٠٠По–голяма от целия космос٠٠٠

٠٠٠от самотата٠٠٠

Дори и да е било най-истинското....

Дори и да е било най-истинското, приятелството между момче и момиче, 

се губи в безпощадността на годините... 

Ще ме боли..

... *'..~..~..'* ...

Ще ме боли.. Може би и теб..

Всичко това много ще ни промени...

Как ще утешим тази неспирна тъга?

Как ще я прикрием от нашите очи?

... *'..~..~..'* ...

Вече разбрах...

Вече разбрах - вместо да се натоварваш или да тъжиш за студенината у някого, просто се усмихни и се обгради със слънчеви и положителни хора. Никой няма да ти ръкопляска за положеното в сърцето. Само на него единствено ще му тежи...

C маркер Déjà vu

Необяснимо е. Няма съвършенство, няма споделеност, няма общуване.
Но има някаква съдбоносна точка на привличане, има общ туптеж на сърцата, привлечени полюси..
Непонятно, но тръпнещо и... устоимо!
C маркер  Déjà vu 

Октомври е с дъх на нежен залез...

Знаейки...

Знаейки...


Уханност в лилаво.
Една сумрачна, тиха красота шепти в сърцето, знаейки как го боли...
Сенки в тъмножълто едва прегръщат утринта, прогонвайки остатъкът от нощта.. Тихо мълчат, знаейки, че надежда е притаена в тях...
Събуден полъх в нежност гори, знаейки какво със себе си далече отнася...
И знаейки, че няма да спре да боли...
Но е попил в себе си и теши...

в реалността...

Научи се да ме обичаш, може би имаш нужда точно от мен,
а ти бягаш.. Кому е бягството помагало, кога? 
Ела, сбъдни мечтата си, не се явявай само в съня, 
там всичко знам, е позволено, 
но истински докосва обичта в реалността...

Не и тя...

Онази Единствена Утеха Няма Я..

Не я откривам никъде...

Нямало незаменими хора...

Нека НЯМА.

И утехите вероятно заменими са.

Вероятно. Ала не и твоята!

Не и тя...

.. в неизпълнените обещания...

Казах, че ще пиша кратко. Спазвам го. 
Няма да си обещавам. Ни на мен, ни на друг!
Не обичам обещанията. 
Те по своему подтикват неизпълнения. 
Или просто бягства.
Не искам да бягам. Не че не го правя, понякога.
Но по други поводи, може.

Затова ще пиша кратко.
Сякаш ти прошепвам със сърцето...
А то говори малко... 
... защото често силите си губи.. 
.. в мечтите... 
.. в надеждите...
.. в бягствата...
.. в неизпълнените обещания...

Ето пак се удължих. Спирам.
Каквото трябваше го казах.

Има спомени...

imikimi - sharing creativity

***
Има спомени, които трябва да пазим за цял живот!!!
Има спомени, които държат живинката вътре в нас будна!
Има спомени, които си заслужава да бъдат повторени и повтаряни, за да не се случи да ни липсват!
Има спомени, които събуждат носталгията в нас...
Има спомени, които трябва да живеят!
...

♥ Прекрасен съботен следобед имайте ♥

Прекрасен съботен следобед имайте!

Посрещнете вечерта с много положителни емоции и усмивки, 

доставете много нежност на нощта

 и споделете обич с някого ♥

Ако си построил замъци във въздуха...

„Ако си построил замъци във въздуха, не означава, че си работил напразно; те са там където трябва да бъдат, просто изгради основи под тях.“

/Хенри Дейвид Торо/

Hello September!

Здравей Септември!

Бъди слънчев и приветлив. 

Не ни напомняй веднага, че лятото си заминава.

Ние имаме нужда от леко отлагане. 

Съвсем леко.

/А на тебе не ти е непосилно./

Бъди топъл, тих и светъл.

Виж, толкова скромно пожелание!

Бъди с цветовете си и характера си стилен!

Здравей Септември!

С твоите златни емоции ни погали!
Прекрасни мигове ни подари!

За онези мигове...

За онези мигове, в които миналото ни липсва...  много


imikimi - sharing creativity

Една носталгия...

Една носталгия нови спомени създаде...
В лятото ги извая. 
В августовски дни.
С мирис на море и вълни, на вятър и синьо.
Много синьо. Което обичам...

Една носталгия ме докосна дълбоко
и диря след себе си остави..
Как да и се наситя и да се успокоя?
Като пак я посетя.. отново и отново...

... в мислите си...

... и спомените...

... в мечтите...

снимки - Резово, Китен

Вече знам...