Приютени

И утре сведени ще замълчим.

Ще се познаем по мечтите.

Тихичко ще им се посветим.

В годините прелистени

намерили са пътя

и тихичко се срещнали в съюз.

В стремежите си видимо обмислени

запетаите и многоточията 
може да са трус.

Но утре ние ще мълчим.

Ще посветим времето си на мечтите.

Приютени в общ подслон покорим

с нежна споделеност пропити.

*** някъде далече... ***

Никой не предполага каква е дълбочината на сърцето му..

Никой не предполага каква е дълбочината на сърцето му, 

докато не допусне да настани някого вътре, 

който да си построи храм…

Частица от миналото 2

Ще я унищожа!
Твърде дълго живя сред надежди.
Докато не се превърна в 
надежда тя.
От мечтите си уших одежди,
придадох им сияние,
видимо само с най-фините очи,
вдъхнах им живинка и 
обаяние...


Сега съм ефирна.
пропъдих болката и всичко 
що излишно тежи.


И сега мога да полетя,
криле си изваях,
от остатъчната тежест
ще се спася...







П.С. знам, че не съм публикувала "Частица от миналото 1", но и едва ли ще го направя... Прекалено подробно и уточняващо е...

Само малко ти отива

Виждаш, който не трябва, мене- не.
Говориш, питаш и разпитваш,
учудено после мълчиш,
пораждаш в себе си хиляди въпроси.
И си оставаш само с тях.
Тази „възвишеност“ в очите
настанява се удобно в идеалите ти.
Те отдавна ми миришат 
на сцени и макети,
и измислени дублажи.
И дубльорите дори издишат..
Не се превръщай в балон!
На тебе никак не ти трябва
този фалш!
Само малко ти отива...


пиша си такава...

La Tortura

„No pido que todos los días sean de sol
No pido que todos los viernes sean de fiesta
Tampoco te pido que vuelvas rogando perdón
Si lloras con los ojos secos
Y hablando de ella...“

 pic from here

 Обожавам тази песен! Винаги, винаги ми носи един и същ нюанс-

тъмносин с малко ориент привкус и аромат на изкушение!

Дъга в нощта

Има дъга в нощта. Само най-фините сърца я долавят без да я виждат.
С всяка фибра усещат цветовете и как се разливат по тях, рисуват, 
творят най-красивите, несъздавани творения. С неотмиващи бои...
Дори неспирно да вали... От цветовете ще струи, нощта ще напояват. 
Звездите ще поемат до дълбочина и ще светят с цветове. 
В небето ще е великолепна феерия...
И в мен. По кожата попили. Дълбоко през нея. До сърцето. В душата.
Вътре в мен.
Дъгата...


Има ли безцветия нейде? - Ще се срещна с тях да ги обагря.
Има ли уморена пролет? - Със силата си да я заредя.
Има ли изтощени хора? - Искам с пъстроцветие да ги спася!


А нощта нека грее.
С дъгата видима само от най-фините сърца да я догонят.
И да я споделят...

Pic from here

Утеха...

Има много тъжно в това да не може да върнеш времето  назад.

И тогава утеха са само спомените.

Многоточия...

Въпросите в мен не стихват, подсилени от липси и съмнения. 

Въпросите, чийто отговори никак не намирам. 

Намирам само догадки подсилени от многоточия...

Ала дори и многоточията не са безкрайни...

to be continue...

Важното е, че ги има такива...

Нуждата от подсигуряване в никой случай не е добре да преминава в алчност...
Обаче има хорица, които не усещат тънката граница между двете, която всъщност не е никак тънка, и която всъщност може би не искат да усещат. Или не им пука. Все е тая. Важното е, че ги има такива...

Мечтаният грях

Мечтаният грях

Неочакван гост в съня ми снощи беше.
Неочакван гост с неочакван сюжет.

Появата ти бе силна, така звучно блестеше,
подозирах, че търсиш подобен портрет.

Очите си толкова мазохистично затварях
по същия начин за тебе мечтах.
Толкова улики и знаци към тебе събарях
не исках да вярвам. Ти бе мечтания грях.

Но не знаех, че грехът стои така нависоко

уж галещо близо, а всъщност недостижимо.

За себе си бях начертала една своя посока,

но на входа още ненадейно се сринах...

август 2010г.

снимка: И-нет (+ моя обработка) 

Петък 13-ти е :-)

Петък 13-ти е:-)
Да го посрещнем с Усмивка, за да ни върви :–)

 

НЕзаинтересоваността

Незаинтересоваността понякога е много печеливша крачка. 

Страшното е, ако се случи да се пристрастиш към нея:-)

Ти си точно от тези, които..

Ти си точно от тези, които преминават набързо през живота.. 

Но дори и набързо, оставяш дълги и незаличими дири. 

Онзи миг...

Онзи миг ме изпепели...

Когато студено ми стане,

се връщам към него

чрез спомена...

Бавно, така, както се случи...

Само, че докъде ще стигне,

докъде ще спре, тогава, не знаех.

А сега, когато знам,

пак бавно прелитам,

без да спирам...

Мечтая...

Раждам понякога продължение,

друг път спирам точно до там.

Зимните, самотни нощи

преминават,

топлейки ме в спомена

от онзи миг...

Вчера...

Вчера беше в мисълта ми...

После гостенин в съня ми...

Отново ми показа какво е нежност...

Отдалече...

Hey dime a donde vas, y si
sabes tu destino
Hey donde dejaras tus sueños escondidos
Mira que la luna nos dejo
iluminados bien de cerca
y a pesar de aquel adiós,
mi puerta siempre estuvo abierta
como antes..

Вчера мълчеше в сърцето ми,

и се скри в един ъгъл

на друго място.

Знам,че животът ни остави,

знаейки,че нашата любов

не е свършила... 

Добре дошли в Новата 2012-та!

Добре дошли в Новата 2012-та!

Дано сме здрави, да подаряваме повече усмивки, 
да раждаме хубаво настроение в околните, 
да бъдем малко по-солидарни един към друг 

 мъничко повече да се раздаваме за другите, 

да наврем егоизма в някой скрит и труднодостъпен шкаф, за да бъде намерен само в краен случай, ако спешно ни притрябва!