За спомените ни е нужна вълшебна пръчица - да ги изтрие от съзнанието , или да да ги пресъздаде отново ....
Никой не предполага каква е дълбочината на сърцето му, докъто не допусне да настани някого вътре, който да си построи храм…
Този, който забравя как е бил обичан, се обрича на забрава там, където обича!
Звездите в небето се смеят в нощта, защото с очи ги докосна. Луната щастливо ме гледа сега, отпила от тебе глътка омагьосана.
Нощта навън е толкова уханна! Изпълва със копнеж… Усещам допира на топли длани, усещам непознат палеж…
Понякога идваш в съня ми като странник без подслон и огъваш в мене тънка струна… Скъсала се, а след нея – звук отронен.
Когато те няма, обзема ме празнина, всяка картина ражда за мен измама, и те виждам навсякъде, виждам те във всеки, виждам те дори и в тази болезнена самота…
Колко дълга е нощта зависи от това дали си сам в мислите си или споделен в действията си.
Никога не показвай слабостите си, защото някой ден може да злоупотребят с тях!
Имало едно време, което останало в миналото…
Всяко нещо, което се случва в живота ни си има своето логично обяснение...
Вярвам, че Времето поставя всяко нещо и ВСЕКИ на мястото му !
Никога не пренебрегвайте хората, които държат на вас, защото това насажда болка, която по-късно се връща като бумеранг при вас… Дано да има кой да ви утеши в такъв момент…
Там, където е пипано с грубост, остават следи…
… заличаването, на които изисква време, търпение и много нежност…
Когато светът спре да се върти около даден човек и ти спреш да се интересуваш от него, разбираш колко време си бил в един омагьосан кръг, а излизането от него те е освободило за света.
Който цял живот търси съвършеното, накрая се задоволява с минималното.
И най- лошото време е по-хубаво от вечно мърморещ и недоволен човек!
Всичко започва толкова красиво, отлиташ някъде високо…..
Но свършва още преди да прерастне, защото нечие търпение
се е изчерпало твърде рано …
Ако можеше да усетиш с цялата ми вътрешност колко много ми липсваш, нямаше да допуснеш това да се случва…
Първите ми сълзи за тебе се стичат сега… Но аз не съм слаба. Аз не тъжа… Просто преливам от чувства, които искам да изкрещя! А… не мога… не трябва… Не сега…
Само, ако знаеше колко добре ми действа присъствието ти, нямаше да отсъстваш…
Само, ако знаеше как ми действа „присъствието“ ти, нямаше да излизаш извън линия…
Тъжно е, когато обстоятелствата се разминават с желанията ни и се превръщат в мечта…
Очите ти се усмихват… Но дълбоко зад тях всъщност може би криеш тъга…
Ала в малкото думи помежду ни друга дреха ти обличаш…
С теб намерих пътя към изгубените си мечти.
Ти дали разбра, че липсвам...
Понякога Любовта минава толкова бързо покрай нас, че дори не успяваме да я познаем.
Веднъж пропука ли се стената на доверието, която е градена много дълго време, после няма камъче, което да запълни мястото.
Всичко тъкмо беше започнало, а се оказа, че е свършило…
Съдбата често ни изпраща знаци. Но понякога разчитането им е нелека задача.
Който се прави на глух зад вратата, все някога ще чака пред затворена за него врата напразно!
Всекидневно се срещаме с много маски, които разнообразяват живота ни, но го правят безкрайно фалшив…
Тестването на приятелството е неприятно нещо, но когато се налага и после видиш съответния резултат разбираш, че си е струвало усилието.
Тези облаци в небето как приличат на моите в сърцето…
- zuzara -
