Стопен в залеза
И някой ден ще бъдеш залеза на слънцето . Ще се скриеш нейде в нощта .
Ще заспиват всички упоени от ласките и тежки , ще ги обхване сладострастен сън .
Ще заспиват всички уморени , недоспали , очакващи нещо ново в утрешния ден .
Само аз не ще заспя . Само аз ще остана будна в нощта , единствена , сама ,
недокосната от силите на съня . Само аз ще остана и ще осъмна .
И ще си мисля за залеза , как пропуснах да го видя ,
как се скри слънцето зад хоризонта
без да мога да усетя нагледно тази раздяла на деня ,
как той се стопи в прегръдката на мрака.
А утре ще се роди пак , но нов , пречистен , променен .
И няма да е същият , няма да е мой .
Аз ще съм го загубила и не ще го върна вече ...
А може би той ще е загубил мен ...
15.10.1998 г.
15.10.1998 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар