05 февруари 2011

Бездиханна

Сърцето ми пропътува милиони километри опитвайки се да намери своята утеха .
През времето Облаците спътник му бяха , а Звездите замечтаните трепети ,
Луната бе неговата муза , а Дъгата бе орисницата , до която мечтаеше да се докосне  ...













Оставах бездиханна в опитите си да му угодя ...
И  все не успявах да я стигна ...




2 коментара:

nana каза...

А как шепти и моето сърце
и как сълзи отронва само
очите търси , безутешно, две
и как да се опре на твойто рамо.

xabiba каза...

beautiful is ...


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......