Сърцето ми пропътува милиони километри опитвайки се да намери своята утеха .
През времето Облаците спътник му бяха , а Звездите замечтаните трепети ,
Луната бе неговата муза , а Дъгата бе орисницата , до която мечтаеше да се докосне ...
Оставах бездиханна в опитите си да му угодя ...
И все не успявах да я стигна ...
2 коментара:
А как шепти и моето сърце
и как сълзи отронва само
очите търси , безутешно, две
и как да се опре на твойто рамо.
beautiful is ...
Публикуване на коментар