Розата
Кралицата на цветята също има история за своя тежък път на славата.
Сведения за розата датират още от старите индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвала розата.
Съществувал е закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко. С рози се украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси. Красотата й носела на поданика дивиденти.
В индийските митове се съобщава, че
най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се малки и големи розови листенца. Пазителят на Вселената Вишну видял пленителната красавица я събудил с целувка. Така тя станала негова съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна.
От думите на персийски поети, става ясно, че тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения. И тогава Аллах благосклонно
дал нов управител на растенията - бялата роза с нейните остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, според персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък.
В Гърция - центърът на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според някои от тях розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето. Боговете, като видели върху богинята на любовта цвете, което по прелест не й отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие.
Розата оставала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен.От Гърция розата била пренесена в Рим. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката,
смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша.
Някои патриции заповядвали да покриват дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали с галерите.
В Западна Европа отношението на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила техните предубеждения. След няколко столетия и светите отци,
забравяйки значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили за райско цвете. В католическите легенди розата често е небесна защитница на добрите дела.
От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати личности със
"Златната Роза", обсипана със скъпоценни камъни.
През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести.
В историята на Англия отначало розата била цвете на скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър. Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове. При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата между Хенрих VІ Ланкастър и Едуард Йорк за правото над английския престол, е
известна като война на алената и бялата роза.
След тази печална слава в Англия,
царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьорите, които според заповедите на Елизабет били допускани в театрите и в обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза. Скоро след това розата станала задължителна принадлежност към костюма.
В Германия историята на розата е малко по-друга. Розата, като цвят на шипковия храст, била известна още в езическите времена. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било разрешено само в петък - денят, посветен на богинята на небето.
Розовият венец в древногерманските предания е още и призив за двубой, но и награда за рицаря от дамата на сърцето му или най-накрая - знак, че любовта на рицаря е забелязана. В християнските времена започнали да смятат белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова през средните векове смятали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви. Крал Фридрих Вилхелм ІІІ страстно обичал рози и сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите, който нарекъл "Паунов остров". На острова били събрана колекция от всички съществуващи тогава сортове рози. Бъдещата руска императрица принцеса Шарлота, както и нейният баща, била голяма любителка на розите.
Особено обичала белите рози, заради което в семеен кръг я наричали "Бялото цвете". През 1829 г. в чест на годежа си с император Николай Павлович принцесата организирала празник на розите на този "Паунов остров". От всички краища на страната били докарани хиляди бели рози. С тях украсили всички знамена, върху главите на всички поканени дами имало венец от бели рози, всички стълби били украсени и обсипани с бели розови листенца. Самата Шарлота седяла под златен, украсен със скъпоценни камъни балдахин, облечена като бяла роза. За спомен от този празник всяка от присъстващите дами получила от бъдещата императрица сребърна роза, върху листенцата на която били изрязани годината и датата на този празник.
В Русия розата пристигнала за първи път през ХVІ век и дълго време била достояние само на царския двор и някои приближени сановници. Народът не я познавал.
10.10.2010/Блага Димитрова
инфо + Копи - http://horoskop.rozali.com/zagadki/p14095.html
Розата
Сини очи
