It's too late to apologize ...

It's too late to apologize, it's too late
I said it's too late to apologize, it's too late ...

Kaкво от нея ми остана ?

DesiComments.com | Miss You | Forward this Picture

Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно .

До вчера била приятелска обич голяма .

Изминало е време ... А сякаш бе много отдавна .
Всеотдайна , красива и истинска . 

Какво от нея ми остана ?

Остана много да боли . Така дълбоко бе настанена .

Но какво и се случи ? Нищо не казва ми някой ...

Така силно бе зачеркната , сякаш опетнена .

Или просто бе омърсена от завистливи атаки .

Атака да е , в сълзите ми нека се удави !

От пареща , дълбока рана се създадоха те .

Щом пропукаха , разбиха обич такава , 

тъгата ми нека навестява всяко виновно сърце !

05.03.2011 г.
J.

Усмихнато със пролетен вкус

Две мънички синички , забележими , но свенливи :-)
От дете си им викам незабравки  и много ги обичам :-)
Но още от тогава не правя опити да си ги занеса у дома с дръжките , защото мисията често е трудно изпълнима :)

Хоп , все още са 2 :-)

... обаче без дръжките - става :-)
Нали виждате :)

Някои са по-смели и по-нескромни от тях ;-) И ние им се радваме истински ! Хайде , да запазим тези  красиви усещания дълбоко  в сърцата ни  и да ги оставим да ни зареждат с романтика  много дълго занапред :-)

Като стар крадец

Като стар крадец в настоящето ми се намъкваш ,

с тайни методи крадеш и малкото останало от теб .

В спомените ми безнаказано и ловко стъпваш

само за този достъп съм ти оставила билет .

Но понякога ми се иска вече да го скъсам !

В парченца миниатюрни и хилядни да го превърна .

    И болката в сърцето от времето поръсвана

от себе си да отскубна . Без право да се завърне !

~ Чуто , видяно и записано ~

"На мястото на нещо счупено ще дойде нещо ново , но времето , през което ти страдаш и плачеш , не може да се поднови "

Една извадка от нечие писание ... до мен

"  ...  Светкавиците , които раздират тъмната небесна шир , проблясват за един кратък миг и после наново всичко става мрачно , и само дъждът продължава да барабани по первазите до следващото разкъсване на небесната шир . Това предизвиква една зверска ( нечовешка ) възбуда , която е в унисон с времето ... "




и много назад във времето ... 
... и спомените

Често затварям очи ...

Често затварям очи и губя пейзажа на реалността ... 
Често на такива заблуди се обричам и ги споделям единствено със себе си в самота . Често затварям очи ...

Отделям мисълта си от реалността и рисувам картини в безкрая ...

Често се ровя из своите мечти и търся отговори там , 

но не ги намирам . И това е ! 

Отговорите са останали някъде назад , сред минали моменти са се потопили . А аз живея тук , "притисната"  в този забързан град , давам сила и воля на спомените си да летят ...

One More Time

 .....

Nothing I must do

Nowhere I should be

No one in my life to answer to but me

No more candelight

No more purple skies

No one to be near my heart slowly dies

 

.....

Щях да те гледам, докато ослепея.

За да останеш...

.....

Мъдрости в снимки

Подпечатано с Гордост

Неосъзнати чувства . 

Дълбочинно изживяване . 

Толкова прелестно вдъхновение за сърцето !

Неочаквано осъзнаване .

Закъсняло вдъхновение,

разкъсва от желание и безсилие душата ...

.......

Приятелството е като чаят...

"Приятелството е като чаят. Трябва му време. Когато го запариш чаят има мътен цвят, с времето се утаява, цветът става все по-хубав. Ако чаят се разклати преди да се утаи , вкусът му се разваля. Но накрая става бистър, ароматен чай, с чист цвят." 

- стъкларя 

"Изгубени години"

Като зловеща сянка

Къде отиде момчето , което познавах ?

Къде остана онова нежно и мило сърце ?

В сълзите си сама не бях , не оставах ...

Не оставах . Но си останах с въпросите ...

И никой отсреща нищо не казва .

Кой от двама ни извършва грях ?

Кой , кого , за какво наказва ?

За бягството ти нищо не разбрах .

И ти старателно ме пренебрегваш.

Избягваш ме като зловеща сянка .

От миналото грубо ме загребваш .

  Ала за тъжни спомени не е ли ранко ?

Окована в неутешима тъга ...

Прекалено дългото чакане не води на никъде.

Претръпват мечтите. Претръпват стремежите.

Ставаме подчинени на времето!

Ставаме роби на обезверението.

Прекършваме крилете,
които ни водеха до най-красивите места 

и ни оставяха без дъх в сърцето!

Убиваме пеперудите, които плахо пърхат в нас 

така уморени от търсенето на цвета, 

на който тихо да се сгушат...

Уморено е сърцето 

подложено дълго на тази безтегловност,

уморено е от силата на тежките шамари,

които накрая го сломиха...

Уморени са мечтите 

до вчера били вечен спътник в нощите и дните.

Уморени са от това безкрайно и болезнено скитане.

Превърнаха се в непосилна тежест, 

от която толкова боли...

Продължението  , което няма да напиша по обясними причини ,

 крие заглавието в себе си .

Разбиеш ли нечие сърце ...

"Разбиеш ли нечие сърце,

 силата на Любовта му ще те застигне"

Стъклото е като сърцето ...

"Стъклото е като сърцето - лесно се пръсва на хиляди частички , които не могат да се съберат"

снимка : http://www.flickr.com/photos/geraldinesnape/5279963507/

Най-красивият ми подарък от вчерашния ден

Много нежно , много красиво ...

... и много тъжно ...

... и все пак оптимистично ...

Предпразнично послание

Днес искам да поздравя някого с една специална песен, макар да знам, че вероятността да влезе и да прочете е 12 на 100..... 

И все пак, ако тия 12% прерастнат по някакво чудо, той ще знае, че е за него. И ще знае защо е. 

Само аз няма да знам накъде е отлетяла мисълта му...

Мелодията на Любовта

* Извадки от старите тетрадки *

Няма нищо по-отблъскващо от самотна  , празна къща в нощта , обгърната в тишина . И тъмнина . 

В тази пустош да тръби тътенът на отчуждението . Там да е тихо , безшумно и да оттекват звуците на самотата .

Какво ли ще е , ако застанат два силуета обгърнати от тъмата и се загледат един в друг  ... ?
И на фона на нощната феерия да се усещат пулсираща чувственост и напираща страст ...
Нима отблъскващата самота не може да избяга някъде в нощта , а там , където тя е била , да застанат две влюбени сърца и тихичко да нашепват мелодията на Любовта ?
Нима е толкова трудно ?


15.03.1997 г .

Честита Баба Марта :-)

Честита Баба Марта !

Бели и Червени , здрави и засмени , раздаващи и поемащи любов !

Да имаме повече поводи за усмивки и хубави емоции !

------------/-------(@