Споделено за Любовта...

Човек не би разбрал какво е Любов, ако преди това или след нея не е изпитал болка. 

Но колко по-добре би било да е било преди това.. за да знае, че като я оцени би имало смисъл!

...времето колко е необратимо!

Изчезни! И на край света, ако искаш иди.
Беглец беше преди, оставаш си такъв и сега, нали?!
А аз в себе си знаеш ли какво таях?
Изгарях, обвивах се в обвинения, в съмнения, така дълго горях...
Поемах сама вината. Толкова дълго, несправедливо време!
Толкова изгубено, разкъсано време!
Колко несправедлива със себе си съм била!!!
Тези обвинения знаеш ли какво ми причиниха?
Знаеш ли душата ми как кърви?
Знаеш ли за тази безутешна тъга?
Ако някога съжалиш, идея имаш ли как ще ми се отплатиш???
Вариант такъв няма!
Не искам да съм съдник. Не знам дали ще ти простя.
Но знам, че изживяното няма да попиеш..
Няма да го утешиш...

Затова бягай!!! Толкова добро решение!
Вината няма да изкупиш така. Нито болката.
Нито заседналата с години тъга...
Бягай! Там, някъде обичта ми зарови!
Тя е стъпкана от преди това, знаеш нали?!
И някъде там, частица от себе си изгуби...
И връщайки се тук, да осъзнаещ времето колко е необратимо!

В сърцето си

С вятърa елa.
Той е силен и неудържим.
Елa.
С горещо лято, лютa зимa.
Елa.
Aз цялaтa нa теб принaдлежa.


В сърцето си aз дом ти
построих
не се чуди къде при мене
ще отседнеш.
Елa. Събуждaй в мене онзи
стих,
в който от мечтите ми
изплувaш зa поредно.

Елa с дъждa.
Aз нямa с него дa зaплaчa.
Елa в деня.
Елa в нощтa.
Нaпрaви го пaк по твоя нaчин,
Онзи, същият, който вътре
в тебе криеш.
Елa. От тaзи стрaст неизживянa
и двaмa дa попием..

٠٠٠По–голяма от целия космос٠٠٠

Adriana Mezzadri - Mas que la claridad (bg subs)

٠٠٠По–голяма от целия космос٠٠٠

٠٠٠от самотата٠٠٠

Дори и да е било най-истинското....

Дори и да е било най-истинското, приятелството между момче и момиче, 

се губи в безпощадността на годините... 

Ще ме боли..

... *'..~..~..'* ...

Ще ме боли.. Може би и теб..

Всичко това много ще ни промени...

Как ще утешим тази неспирна тъга?

Как ще я прикрием от нашите очи?

... *'..~..~..'* ...

Вече разбрах...

Вече разбрах - вместо да се натоварваш или да тъжиш за студенината у някого, просто се усмихни и се обгради със слънчеви и положителни хора. Никой няма да ти ръкопляска за положеното в сърцето. Само на него единствено ще му тежи...

C маркер Déjà vu

Необяснимо е. Няма съвършенство, няма споделеност, няма общуване.
Но има някаква съдбоносна точка на привличане, има общ туптеж на сърцата, привлечени полюси..
Непонятно, но тръпнещо и... устоимо!
C маркер  Déjà vu 

Октомври е с дъх на нежен залез...