Той дойде отново и си отиде пак...

Той дойде отново и си отиде пак.
Но аз свикнах, няма нищо.
Да се сбогува нека за последно.
Аз простих му тогава
и ще му прощавам пак...

'1997 г.

текст - Здравка Райкова

снимка - imikimi - sharing creativity

You make me feel like never again...

Bonfire - You Make Me Feel

Не мога да намеря отговора от погледа на очите ти



But I can't understand, why there's salt in my eyes.
And I can't understand, why your heart is in disguise.
For I still need you, and I want you to come back again.
You make me feel like never again.

Но не мога да разбера защо има сол в очите ми,
и не мога да разбера защо прикриваш сърцето си.
Все още се нуждая от теб и искам да се върнеш,
ти ме караш да се чувствам както никога преди.

Не тъгувай...

НЕ ТЪГУВАЙ...

Не тъгувай...

В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновенни. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели.

А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко...

Не тъгувай...

Дните отминават. Болката остава. И тя като сълзите ни е верен другар. Ала вечен. Защото е надникнала вътре в нас и е разбрала колко чисти са душите ни... Ала изваяни, премазани, са изгубили най-ценното си притежание - вярата.

Не тъгувай...

Кой сега ще ни я върне? Кой ще чуе стоновете ни в шума? Кой ще види разнебитената цялост на сърцата? Кой ще ни намери в мрака? Кой дрехите ни разпокъсани ще зашие дори с най-грубия конец? Кой ще ни нашепне думите, които да ни изведат от отчаянието?

Не тъгувай...

В света сме си сами.. Приели сме маските, които са ни отредени, и играем разни не обични роли, с разни , неоформени правила... С разни други задължения... С разни продиктувани права...

Не тъгувай... 

Не плачи...

текст - Здравка Райкова

снимка - Maya Sami

От небето понякога вали…

От небето понякога вали… Студени капки се стичат.
А моето сърце горещо, жадно за любов понякога ги попива дълбоко…
Ала те все пак понякога преливат.
Когато силата на чувствата се окаже по-мощна от самите тях, отскубне ги от дълбочината и ги пусне да изтанцуват своя единствен танц на тъгата…
Тогава  в очите вали…

Аз не тъжа…

Първите ми сълзи за тебе се стичат сега…
Но аз не съм слаба. Аз не тъжа…
Просто преливам от чувства, които искам да изкрещя!
А… не мога… не трябва…
Не сега…

текст - Здравка Райкова
снимка - интернет

За да забравя...

Ти беше дошъл, за да усмихнеш сърцето ми. И се случи.
Но дори не разбрах точно кога си беше отишъл...
Да бе взел и моята тъга и разочарованието ми с тебе. Да са ти компания в тъжните, самотни нощи, когато нещо ще ти липсва...
И да ти напомнят за мен. Малко, понякога да те връщат към мен...
Защото и ти бе избързал необмислено.

Инстинктивно, като дете загубило своя стимул, побърза да побегнеш...
...

. . . . .

Напред, в безкрайната морска шир поглед ще постеля. 

                            Но не, за да те зърна, нито да те почувствам сред вълните, 

нито да ме докосне вятърът със своите нежни пръсти... 

Ще погледна, ще гледам дълго, за да забравя...

текст- Здравка Райкова

снимки - извадка  от  видеоклип  " Alexunder Base ft. Lys - Call Again "

Vasilis Karras & Eirini Merkouri - Emeis Oi Duo - превод

Vasilis Karras & Eirini Merkouri - Emeis Oi Duo

Ще ме намериш...
В изсъхналите паднали листа...
В една моментна тръпка...
Ще ме намериш!
Когато падне нощта и кажа "Лека нощ"
Ще ме намериш...

Ще те намеря!
Ще те намеря в дъжда...
Когато остана сама...
Ще те намеря...
Ще те намеря
върху изпотения прозорец,
пред входа някоя вечер...
Ще те намеря!

Ние двамата,
по един път вървим,
еднакви мечти делим...
Ние двамата...
Ние двамата,
стигнахме до края
и разнищихме лъжите!
Ние двамата!

Една мечта за мен!
Една мечта за теб!
Една мечта за нас!
Само за нас!/х2

Ще ме намериш...
В изгаснали луни,
в изгубените мечти.
Ще ме намериш!
Ще ме намериш..
Като незаконен пътник,
в един влак, който няма да дойде...
Ще ме намериш!

Ще те намеря!
В зимните вечери,
в моите удари на сърцето...
Ще те намеря...
Ще те намеря!
И да свърши живота ми,
стига да си до мен.
Ще те намеря!

Изкарвам преводът така, както е в клипа, за да го има в написан вариант, тъй като търсейки го в нета, не успях да го намеря! Преводът не е мой, нито видеото. Просто го изнесох за улеснение :–)

На нечии рамене опора бих намерила...

Помощ!
Давя се...
Давя се в собствената си апатия...
Защо не са измислени спасителни жилетки за това?!
От тук, от там виждам подаващи ми се ръце...
Стоят далече...
Не ги достигам...
И те усилие не правят.
Защото не съм им достатъчно мила...
Защото не са се докоснали до моето бездънно море.
Ако бяха... щяха да са потънали вече...
Ала нямаше така да ме оставят-
в давещата си апатия
да се боря сама...
Тя нямаше да ме застигне...
На нечии рамене опора бих намерила...
Криле щяха да ми пораснат.
Далече да полетя...
Много далече...

17.07.'11

HIPISH - Lots of Comments


текст - Здравка Райкова

pic - Here

Истински

Един по един си тръгват.

Точно те, които твърдяха колко истински били...

Е, да, истински са. Но  Истински лъжци.

Безмилостни крадци на сърца!

От сенките на най-големите ми страхове дошли.

Обрали до пагуба дори мечтите.

Изстискали до безобразие душата...

И после си тръгват.

Лесно се напуска празна стая, щом има къде отново да се приютиш...

Е, дружки мои, с откраднати мечти и изхабени вещи, лесно ли е да заспиш?

На най-милите ми хора, които се домогнаха до сърцето ми, скубаха от него чувства и го изритаха в калта, напоена със сълзите ми ...
И на тези , които не подозират, че са били там...



текст- Здравка Райкова
снимка - Интернет

Тази вечер няма да ти пращам мисли…

Тази вечер няма да ти пращам мисли…
Нито редове…
Нито думи…
За да не свикнеш с тях…
И после като се разминем да не тъжим.
Да не познаем вкуса на Любовта,
щом дори не можем да я доближим…


текст - Здравка Райкова 
снимка - тук

Ти дали разбра, че липсвам...

Ти дали разбра, че липсвам
или ден пореден те подмина…
По въздуха усети ли шепот разпилян?
Успя ли този дълъг път към тебе
успешно да измине…

11.07.'11 г.

текст и снимка  Здравка Райкова

И щом те намеря, не ме пускай да си ида!

                                                                                     Ще се изгубя.

                                                                                    Ще се намеря.

                                                                  Бъди моята безкрайна постеля…

Ще те потърся.

Ще те намеря.

И щом те намеря, не ме пускай да си ида!

На тебе ще се посветя..

За тебе ще живея..

08.07.'11 г.

снимка и текст - Здравка Райкова

Ти ме викаш

 


Ти ме викаш,
аз пък те разсейвам
с разни думи, с разни мисли
неотгатнати, многозначни, отклоняващи..

Ти не се отказваш,
аз пак продължавам
с разни думи, с разни мисли
незавършени, объркващи, разгадаващи... 



19.06.'11г. 


To be continued ...


текст - Здравка Райкова 

Нежно цвете

Извадки от старите тетрадки
с нов привкус

Aко можеш откъсни Любовта ми,

тя е нежно цвете сред бодили.
Унищожи ги с огнен пламък

пребори се с всички земни сили.

А когато от тях ме освободиш

Вземи ме и нашепвай моето име.
Ще съм твоя, ще ме покориш,
ще избяга от огъня ни зима.

8.02.2000 г.

 текст - Здравка Райкова
Снимка ( и на снимка ) - Таня Чанкова

Искам да мисля за тебе красиво!

Нищо не казваш.
Не говориш дори.
По очите ти
не мога да гадая.
Но и да можех,
не бих пожелала.
Незнам какво
бих прочела там...
Искам да мисля за тебе красиво!

Ти си моят лъч светлина в мрака.
Ти си моята топлина в сърцето.
Ти си моето бяство от апатията.
Ти си моето убежище в самотата.
С теб намерих пътя към изгубените си мечти...


3.07.'11г.


текст - Здравка Райкова

Посети ме дълбоко...

Посети ме дълбоко...
Там, в дълбините си, съм запазила за тебе място. Настани се удобно, няма да има условия, нито заръки. Само постой, дори не си отивай... 

Знам, че ще ме боли, нищо, че няма да е празнина. Понякога от пълнежът доста натежава. Но аз не съм от стъкло и не съм чуплива, а ако съм , счупеното носело късмет. Но на късмет отдавна спрях да разчитам, толкова лепила съм изхабила и видимо съм цяла. Ала видимо. Никой няма как да знае. Само тебе ще допусна вътре, да бъдеш моят най-очакван и безценен гост, да ремонтираш счупеното ми на милиони парченца сърце... със силата на огъня, който те изгаря, със силата на нежността си, с безумната си жажда да обичаш... Подари ми тази жажда, аз ще те утоля... ще я пазя със разтопеното от теб сърце, ще я съхраня , ще я слея с тази безкрайна дълбочина...

текст - Здравка Райкова

Всичко започва толкова красиво...

Всичко започва 

толкова красиво,

отлиташ 

някъде 

високо.....

Но свършва 

още преди да прерастне,

защото нечие търпение 

се е изчерпало

твърде 
рано ...



текст и снимка - Здравка Райкова