***
Понякога за теб си мисля,
когато нещо изживяно с теб
ме върне назад...
Понякога за теб си мисля,
както снощи, щом погали ме вечерна тишина...
Тишина, която някак с теб я свързах,
някак, не зная как...
Ти бе тази нощна тишина-
ароматна, нежна, замечтана,
обсипана в унанност хладна.
Ала нощна - тъмна, черна, необятна,
кралица на сенките и неизвестността...
Ти си таз съвкупност от понятия!
Понякога за теб си мисля ,
както преди дни броени,
когато в същността се сляха
балкански повей и морски бриз.
Тогава ти пак дойде при мене,
така уверен, сигурен, напет,
И така измамен, недовършен и напомнящ...
Напомнящ,сливащ в себе си
немалко природни красоти -
нежни балкански очертания
галещи с чувственост душевното ми състояние...
И други морски, светещи сияния,
посипвайки по кожата ми трепетни ухания...
Така понякога за теб си спомням,
нежно, чувствено, уханно
и понякога така неземно, нереално,
а толкоз сбъднато и истинско...
Ала и толкова несбъднато, подтиснато и недовършено...
Понякога останало си толкоз ненаписано и носталгично.
Понякога останало си някога...
текст - Здравка Райкова
снимки - Maya Sami
