Представям си, че съм меченце. От всичките играчки най-гушканото,най-сърдечното и най-обичаното. Може би всеки иска да се потопи, да се изгуби в мечешка прегръдка, да сподели обич и тъга, радост и раздяла... Мечетата знаят какво е дълбочина на чувствата, знаят какво е да споделиш своя момент с тях. Те са специални , като чувствата, които попиват чрез прегръдките...
Ала захвърлени сами дали не ги боли?
Дали и те тайничко невидимо тъгуват?
А те в чия прегръдка се утешават тогава?текст и снимка - Zuzara Raykova
1 коментар:
Аз си гушкам само моето меченце.Само с него искам да си говоря и само то ме разбира.Даже и ми отвръща.ДРуго мече не искам.Само любимото ми ...то си ми е най-хубавото.
Публикуване на коментар