04 февруари 2011

Представям си , че съм меченце

Представям си, че съм меченце. От всичките играчки най-гушканото,най-сърдечното и най-обичаното. Може би всеки иска да се потопи, да се изгуби в мечешка прегръдка, да сподели обич и тъга, радост и раздяла... Мечетата знаят какво е дълбочина на чувствата, знаят какво е да споделиш своя момент с тях. Те са специални , като чувствата, които попиват чрез прегръдките...

Ала захвърлени сами дали не ги боли? 
Дали и те тайничко невидимо тъгуват? 
А те в чия прегръдка се утешават тогава?




текст и снимка - Zuzara Raykova

1 коментар:

nana каза...

Аз си гушкам само моето меченце.Само с него искам да си говоря и само то ме разбира.Даже и ми отвръща.ДРуго мече не искам.Само любимото ми ...то си ми е най-хубавото.


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......