И аз мога да оставя мънички следи в историята ;-)

Има нещо много сладко в първичността, онази нежната, детинската, защитната... Ала, ако граничи с грубостта , тогава предпочитам красивите обноски. Пък дори и да са престорени и неискрени.

Единици са тези, които не искат да споделят тъмнината на нощта с някого...

Не ме търси сред старите си вещи, изхвърлени в студа... Потърси ме някъде наоколо... Нищо, че са минали толкова години. Аз за теб съм оцеляла, защото се бях скрила на топло... в сърцето ти.

Любовта има своите си стъпки. И колкото и опити да правим да ги разгадаем и предусетим, винаги с нещо биваме изненадани.

мисли - мои

снимки - мои ( 2 и 3 ) и от нета (първата и последната)

~ New ~ Shakira - Antes de las seis + Превод

Една невероятна песен, която почувствах толкова сърдечно близка, дори преди да видя превода. А след това вече нямаше спор, че Това е Моята Песен!!! И то на моята любима певица!!!

Директно с превода   (за който да благодарим!)  за отварящите Вибокса



и за останаллите, които нямат този шанс:) със написан превод след клипа:

Не се дръж така странно, твърд като скала.
Ako бях ти показала части от моята кожа, които слънчевата светлина никога не е достигала.. 
И толкова  мои лунички, които даже аз не съм си знаела....
Показах ти дивашката ми страна, Ахилесовата пета, поезията ми...
Какво би направил? Още една история?
Какво би направил, ако никога не те видя повече?
Ако от деня, в който си тръгна,видях нощта да пристига много преди шест часът..
Много преди това...
Не напускай кораба преди да хвърлим котвата към пустинния остров и тогава ще видим...
Ако ме видиш обезоръжена, защо би ме нападнал...
ако познаваш основните ми същности, най-чвствителните и най-фините...
Какво ще направиш? Животът ще покаже...
Какво би направил, ако никога не те видя повече?
Ако от деня, в който си тръгна,видях нощта да пристига много преди шест часът..
Много преди шест часът..
Много преди това...



Преводът не е мой (за съжаление, винаги  ми се е искало да разбирам езика!) , а е изкаран от горния превод:)

Любовта ти дава криле, реалността ги прекършва....

Любовта ти дава криле, реалността ги прекършва.... 

текст- Здравка Райкова

снимка- Интернет

You will when you believe...

Една  песен, която всеки един път ме кара да настръхвам когато я слушам, всеки път ме разтреперва от започването си, от първата нотка! Изживявам я много дълбоко без да имам някакъв специален спомен или  миг! Просто ми въздейства много силно!

Нека бъде поздрав за Димитровците и всички празнуващи, както и за един рожденик днес... който познавах преди много време...




Чудеса се случват,
когато вярваш.
Макар и надеждата да е крехка,
е трудна за убиване.


Кой знае какви чудеса
можеш да постигнеш?
Когато вярваш, някакси ще успееш,
ще успееш, когато повярваш.

Ти не си всичките залези... (сякаш някой може да е...)

Ти не си всичките залези,
но си тръгна от мене
така красиво...















И тъжно...















Цветовете си един по един съблече
и бе разтърсващо и толкоз живо!
Не ще те имам вече.....

текст - Се моа :-)
снимки - Maya Sami ; Galq Teneva

Пожелах те...

Изтръпване.
Миг като безкрайност.
Разтреперан лист.
Безумна чувственост връхлита...
Мигове превърнати в ухание,
в трепет,
в замечтаност...
Почувствах те визуално...
Докоснах те по същият начин...
Как исках по теб да запълзя...
В прохладен вятър да се превърна,
да настаня в тебе усет и копнеж...
По кожата да заиграя,
да изостря всички сетива...
После някъде подкожно да се настаня
за малко,
капка лава да съм,
по вените да се спусна,
с кръвта да пропътувам,
да изпусна своето усещане там...
И да се спра в сърцето,
вътре да се настаня.
Това, което в мен съм спотаила,
което не се изгуби в годините
и точно в тези мигове се възобнови, 
там да го постеля.
Да го сгуша в тебе,
да събуди всяка частица в теб,
да създаде непочувствано досега желание,
копнеж по нещо познато,
но неизживяно...
Да те разтърси в дълбочина.
Така, както мен днес,
когато те видях.
Мигът бе изтръпващ!
Но и толкова вдъхновен и сдържан...
Пожелах те,
както никой досега...
Пожелах те...
Но знам, че ще си останеш мечта...


годината не е тази, но сега ми се губи , ще потърся из тетрадките :-)


текст , снимка и обработка - Здравка Райкова

В ОБРАЗ НА СЕЗОНИТЕ - Честит Рожден Ден, мила!

Едно малко подаръче за рождения ден на приятелката ми, с най-мили и усмихнати пожелания!!!

И с дребното пояснение, че написаното са мои изминали трепети, за това не търсете прилики със релността ;-)

В   ОБРАЗ   НА   СЕЗОНИТЕ

Аз съм цветето на твоята пролет

уханна като бисерна роса.

На южните птици съм полет

високо, високо ще се извися.

Аз съм слънцето на твоето лято

лъчите горещи парят в нощта.

В небето съм реещо се ято

в сладострастие отпивайки деня.

Аз съм листопада на твоята есен

облаци в синьото небе.

Отекнала от птиците песен,

изстудяло, самотно море.

Аз съм чистотата на твоята зима

синя, студена, сама.

В снегът отшелник ме има,

в къщите зимни съм топлина.

Аз съм твоите менящи се сезони

еднаква и различна във  всеки час.

С  букет от чувства милиони

кръжащи между нас.

Ще бъда тази, която искаш

и тази, която съм си аз.

Ще избягам ли или ще поема ли риска,

ще забравя или ще запаля нова страст...

22.01.2000 год.

~~~~~~

 текст - Здравка Райкова

снимка ( и на снимка ) - Галя Тенева

Richard Marx - Сега и завинаги...

До денят, в който океана

Не докосва пясъка
Сега и завинаги...

Любовните шепоти ще замлъкнат...

Стъпка по стъпка, започвам от себе си да крада...

Сама се лишавам от крадените мигове на надеждната илюзия...

Започвам да ги подарявам на света...

От него, който скрих че познаването ни, муза ми е...

И тази муза в мене ще остане!

Ти само стой и гледай, дори и скрит, ме наблюдавай!

Ще си останеш запечатан като... желание,

но запечатан, ако е останала в теб тръпка 

може би,

извинявай...

Знам,

поисках сама да разгадая

огъня на твоето изгубено нейде по лунната пътека сърце.

Сама поисках, но е невъзможно, зная.

Подвластно на Луната то ражда хладнина и отстъпление...

И без мъничко подкрепа тази красота наситена и чиста,

която нежно порасна от засадено цвете в моето сърце,

може да не оцелее...

Любовните шепоти ще замлъкнат...

щом се възпират в Луната... която преди го обичаше...

текст и снимка  - З.Райкова

Есенно...

Есенно ми е.
Обичам да вали.
Меланхолия тихо нашепва,
с най-нежните, тъжни слова.
И после се чува отнякъде екот
за пропуснат шанс,
разпиляност и умореност една.
Слънцето нежно погалва,
вятърът хладно струи,
в мислите жадно се гонят
изживени, неизживени сълзи.
Спират за дълго на прага
умислено, разсеяно мълчат.
После се изплъзват, 
тихо пробягват
и следват своя път познат.

септември 2011 год.


текст и снимка - З. Райкова

Всяко нещо в живота трябва да се заслужи...

Всяко нещо в живота трябва да се заслужи.

А това, което идва на готово обикновено е нетрайно. 

Или неуспешно. 

текст и снимка - З.Райкова 

Ела в сънят ми тази нощ...

Ела в сънят ми тази нощ,

в нежност дълбока ме потопи

и един трепетен кадър от миналото

в него ми върни.

Незабравен,

замечтан

и толкова болезнен...

Като летен бриз ми гали мисълта понякога,

щом ми домилее...

20.05.2011 г.

текст - Здравка Райкова; снимка - Добри Караджов

Тревожност

Тревожност,

в ъгъла на стаята стои.

Не я виждам.

Усещам дъхът и,

тежък, бавен, притаен...

Дебнещ.

Скрити сенки

докосват тъмнината,

рисуват нощта...

'септември '11 г.

...................

Роди се в главицата ми преди около половин месец...

сякаш съм предусещала нещо...

Парадокс...

текстове, мекстове и снимки, мнинмки са си  мое дело....
този път не съм особено горда....