Незнайни мисли в нощта се гонят,
носят на несподелеността раздвоение
и едно непонятно объркване.
Тихо, нежно нашепват...
Топлина в студенината
разливат...
Спомени незасъхнали придирят
да изплуват на върха
при мислите затоплени.
Да им бъдат спътник,
да им шепнат с нежни
пожелания...
Тихи стъпки в мрака отекнали
събират минало и настояще
и в нежна необятност ме потапят...
текст - Zuzara Raykova
снимка - Ваня Кръстева
Няма коментари:
Публикуване на коментар