С най-фините и нежни ръце ме опита.
Питие и бях.
Веднъж глътка за отпускане,
друг път изпита до дъното чаша.
Но след туй оцелях.
И не вкусена, недегустирана съм оставала,
препълнена до предела на очакването,
на ръба..
Капки от него са успели да се изплъзнат...
После дълго останах непокътната.
Останах самотно да зъзна,
под замечтания мрак на тъмата,
уютния вик на тишината...
Моят вътрешен огън ме изпари...
Няма коментари:
Публикуване на коментар