07 юни 2012

Да им се посветим...



Понякога самотата е красива!
По-красива от досада. По-красива от думи незаслужени, обиди, недокоснати мечти...
Понякога е егоистично вярна, макар болезнена.
Нищо, че боли. 
Боли и в миговете на несподеленост, боли от бездушие, от разкъсани безмилостно сърца. Боли от обезводнените, изтощени мечти...
Кому е нужно подобно наказание? По-добре в самота да се тешим!
От всяка болка по-леката нека бъде наказание. 

Наказание, ако е, до болка да ни обгори! 
Незаслужено, ако е, ще го изтърпим!

Какво, че е несправедливо? Падало ни се е да го изминем...
И все се молим да не е безкрай, и ковем мечтите си в храм, да не се погубят по пътя, да не се превърнат в храна на някой звяр  изгладнял...
Пазим ги с всички сили, за да можем да ги сбъднем. 
Да им се посветим...



текст - Zuzara Raykova
снимка - Елена Ангелова

Няма коментари:


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......