Понякога самотата е красива!
По-красива от досада. По-красива от думи незаслужени, обиди, недокоснати мечти...
Понякога е егоистично вярна, макар болезнена.
Нищо, че боли.
Нищо, че боли.
Боли и в миговете на несподеленост, боли от бездушие, от разкъсани безмилостно сърца. Боли от обезводнените, изтощени мечти...
Кому е нужно подобно наказание? По-добре в самота да се тешим!
От всяка болка по-леката нека бъде наказание.
Наказание, ако е, до болка да ни обгори!
Незаслужено, ако е, ще го изтърпим!
Какво, че е несправедливо? Падало ни се е да го изминем...
И все се молим да не е безкрай, и ковем мечтите си в храм, да не се погубят по пътя, да не се превърнат в храна на някой звяр изгладнял...
Пазим ги с всички сили, за да можем да ги сбъднем.
Да им се посветим...
текст - Zuzara Raykova
снимка - Елена Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар