
И преди го бях усетила, но не беше така силно, така болезнено осезаемо...
А сега... Сега, знам какво е Някой да ти липсва толкова ранимо... Някой, който не си е отивал, но е построил стена помежду ви. Стена, която едва е допуснала един-два лъча светлина... И те са преминали и не са се завърнали повече. Оставили са след себе си само безкрайния спомен... и една неутешима болка...
текст - Zuzara Raykova
снимка - Елена Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар