Има нещо много сладко в първичността, онази нежната, детинската, защитната... Ала, ако граничи с грубостта , тогава предпочитам красивите обноски. Пък дори и да са престорени и неискрени.
Единици са тези, които не искат да споделят тъмнината на нощта с някого...
Не ме търси сред старите си вещи, изхвърлени в студа... Потърси ме някъде наоколо... Нищо, че са минали толкова години. Аз за теб съм оцеляла, защото се бях скрила на топло... в сърцето ти.
Любовта има своите си стъпки. И колкото и опити да правим да ги разгадаем и предусетим, винаги с нещо биваме изненадани.
мисли - мои
снимки - мои ( 2 и 3 ) и от нета (първата и последната)
Няма коментари:
Публикуване на коментар