Изтръпване.
Миг като безкрайност.
Разтреперан лист.
Безумна чувственост връхлита...
Мигове превърнати в ухание,
в трепет,
в замечтаност...
Почувствах те визуално...
Докоснах те по същият начин...
Как исках по теб да запълзя...
В прохладен вятър да се превърна,
да настаня в тебе усет и копнеж...
По кожата да заиграя,
да изостря всички сетива...
После някъде подкожно да се настаня
за малко,
капка лава да съм,
по вените да се спусна,
с кръвта да пропътувам,
да изпусна своето усещане там...
И да се спра в сърцето,
вътре да се настаня.
Това, което в мен съм спотаила,
което не се изгуби в годините
и точно в тези мигове се възобнови,
там да го постеля.
Да го сгуша в тебе,
да събуди всяка частица в теб,
да създаде непочувствано досега желание,
копнеж по нещо познато,
но неизживяно...
Да те разтърси в дълбочина.
Така, както мен днес,
когато те видях.
Мигът бе изтръпващ!
Но и толкова вдъхновен и сдържан...
Пожелах те,
както никой досега...
Пожелах те...
Но знам, че ще си останеш мечта...
годината не е тази, но сега ми се губи , ще потърся из тетрадките :-)
текст , снимка и обработка - Здравка Райкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар