Есенно ми е.
Обичам да вали.
Меланхолия тихо нашепва,
с най-нежните, тъжни слова.
И после се чува отнякъде екот
за пропуснат шанс,
разпиляност и умореност една.
Слънцето нежно погалва,
вятърът хладно струи,
в мислите жадно се гонят
изживени, неизживени сълзи.
Спират за дълго на прага
умислено, разсеяно мълчат.
После се изплъзват,
тихо пробягват
и следват своя път познат.
септември 2011 год.текст и снимка - З. Райкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар