Сега се събуждам понякога пак с усмивка. Много ми коства да я създам без корени. Те бяха изтръгнати неусетно кога и как, но под звуците на гаснещите лъчи на слънцето, това не остана незабелязано. Мрачно е в душата ми, тъмно е в сърцето ми, а в мислите е дългосрочна зима продължила 4-ри сезона и половина. Толкова е студено без тях...
2 коментара:
Колкото и да продължи, има си място и за любов- вътре в мен .Имам си съществото , с което не се чувствам мрачен и изоставен.Има и светлина -отново с него .През всичките сезони
Възможно е всеки да има по едно такова същество до себе си ... Място за любов , винаги има . Но лирическата героиня не споделя точно и само любовта си ...
Аз ви пожелавам никога да не изгубвате своята светлина и нека тя бъде вашият слънчев лъш в живота !
Публикуване на коментар