Понякога те чета,
из страниците случайно прелистени
те виждам.
Ти дори не се замисляш,
че на името ти се спирам
щом нейде го съзра...
Не подозираш какви помисли ми носи
и как ми действа.
Не подозираш, иначе щеше да се криеш отново
някъде из планините на България .
Там, където ти намери уют при едно свое бягство
преди.
Затова няма да узнаеш.
Освен, ако не ме прочетеш тук.
Но няма как...
Ти дори това не правиш за мене вече...
текст и снимка - Здравка Райкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар