Не разбирам. Това егоизъм ли се води или пък мързел. Или може би и доза непукизъм. Толкова ли е трудно, да му се не види, четейки нещо, виждайки нещо, да дадете една оценка? Какво толкова се иска? Един - единствен клик. Една нищожна отбелязка на някое място. Кое е сложното тук? Едно натискване на мишката ли, или по - скоро да огънете нещо в себе си? А като четете даденото нещо, замисляте ли се, че някой, някъде го е сътворил? Сътворил го е за себе си, но и за вас. Ако не е за вас, вие няма как да го четете. Отпуснете малко вътрешното си Аз и давайте оценки! Не бъдете стиснати на емоция :-)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......
4 коментара:
Не се пали, поначало повече се чете, отколкото нещо друго:)
Не , то не е толкова личностно усещане . Просто съм го забелязала . На мен например ми прави удоволствие да давам оценка само с едно кликване.Рядко ми се пише (да не говорим за проблемите ми с блога,когато никак не мога да пиша!), но обичам да оценям . А ако ме е докоснало в дълбочина , удоволствието е несравнимо !
Да , така е , Xabiba, napylno si praжa, но повечето четящи нямат блогове и сайтова и не знаят, че това все пак е някакъв стимул и ориентир за пишещият човек:)))
Дам ...много си права за всичко написано ... така е :)
и все пак си мисля от обща култура и от фейса , ако щеш , бутончето Харесва ми , е един елемтарен стимулатор :-) И все пак , кой да се сети :)
Публикуване на коментар