Всеки ден се раждат безкрайно много творби. Почти всички имат имена. Някои нямат. Почти всички са посветени на някого. Някои на никого, и са просто сътворени ненадейно. Или дългосрочно. Безцелно. Ненасочено. Безпричинно или причинно. С чувства или с мисли. Някъде и някакси... Всички имат образ - цветен или мрачен, показан или скрит... Всички са написани или още не са. Други са рисувани или още несъздадени. Трети са родени или още са в зачатие. Много са прочетени, други още не са. Някои са разпознати, някои - не. Но разпознати или не, те вече са прочетени. И така прочетени, дали дълбоко са се настанили. Или са се скрили, зъзнат някъде в сумрака... Кого ли чакат? Искам със отворени очи да ми разкажат, какво предизвикаха у този, който ги чете? Какво му пратиха в замяна на споделеното им време?
...
Споделете ми какво е чувството да прочетеш за себе си в редовете ?
Какво е като го узнаеш ?
3 коментара:
Винаги в моментите на четене и на размишление с вътрешното аз , съм чувствал много различни емоции, породени от прочетеното.Знаейки че е написано по специален повод , от специален човек ,с разгърната душа и чакаща и трепкаща емоция си скътвам малко тъга за търпение, много обич и любов за доверието и отговорите на съдбата , която все още е на рамото ми и ми дава крилете да догоня единственото си щастие.Моля се на Бог да ми го запази и да е точно това, в което се влюбих, и което мечтая да имам и да съм с него.Да , вярвам че ще стане , въпреки болката в свитото кълбо в мен ...Обичам и вдъхновено с любов ще премествам трудното за да стигна до него.
Ами приятно е чувството. Все пак някой е вложил толкова в написаното, че няма начин да не се почувстваш специален!
Аз понеже съм само от едната страна и никак не знам какво е усещането . И някак ми е странно какво ли чувстват , макар че .. то всичко си е до нрав , в крайна сметка . За някого може да е много дълбочинно усещане , за друг да е приятно .. а най-вероятно има случаи и на оттегчение ...
Публикуване на коментар