Често получаваме и изпращаме СМС-и, откакто бе станало модерно, не се е променило това. Дори и при наличието на FACEBOOK :-) си остава една много сладка тръпка. Той, Фейса, просто е още една тухла в стената за удобство в контактите. И за споделяне.
Но СМС-ът си остава нещо много специално. Специално за теб самият. Лично адресирано до теб. И пристигнало в телефона, то сякаш е подарък, който можем да докоснем. А всъщност докосваме телефона. Но СМС-ът докосва нас. Докосва мислите, сърцата, душите ни.
И оставя отпечатък... понякога толкова силен, че годините не го заличават...
Ето такъв неизбледнял спомен имам аз приютен дълбоко във сърцето и който понякога изплува в мисълта:
"Бивш президент няма. Тази титла не се променя. Тя е посмъртна! Мисля, че е така и с най - добър приятел."
- 06.2003 г.
Единствено денят от датата му е загубена...
А сега губя и подателят му... който тогава твърдеше, че Бивш Най-добър Приятел няма. Титлата била посмъртна. Еее тогава, къде си, скъпи мой, Най - Добър Приятелю? Защо оставяш ме така сама...
Да не би все пак титлата да подлежи на промяна?
Но СМС-ът си остава нещо много специално. Специално за теб самият. Лично адресирано до теб. И пристигнало в телефона, то сякаш е подарък, който можем да докоснем. А всъщност докосваме телефона. Но СМС-ът докосва нас. Докосва мислите, сърцата, душите ни.
И оставя отпечатък... понякога толкова силен, че годините не го заличават...
Ето такъв неизбледнял спомен имам аз приютен дълбоко във сърцето и който понякога изплува в мисълта:
"Бивш президент няма. Тази титла не се променя. Тя е посмъртна! Мисля, че е така и с най - добър приятел."
- 06.2003 г.
Единствено денят от датата му е загубена...
А сега губя и подателят му... който тогава твърдеше, че Бивш Най-добър Приятел няма. Титлата била посмъртна. Еее тогава, къде си, скъпи мой, Най - Добър Приятелю? Защо оставяш ме така сама...
Да не би все пак титлата да подлежи на промяна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар