Понякога красиво, понякога безмилостно, понякога безкрайно…
Всеки път различно или пък еднакво,
то е първи приятел с нетърпението.
Дори да знаем, че смисъл може би няма,
ние все пак очакваме…
29.06.'11г.
текст - Здравка Райкова
снимка - Таня Чанкова
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......
2 коментара:
"Има нещо много специално в очакването..."
-колко точно си го казала!
:-) Мерси. Радвам се, че е било усетено :-)
Публикуване на коментар