Мечта.
Сън.
Лунно ухание.
Нежно по мен затанцуват.
(В стаята ми) Звучи балада,
скъп спомен, раждащ сърдечно стенание,
скъп спомен от Любовта.
Тя, никога не ми е била приятел,
но и враг не ми бе,
а само сезон улисан,
кацнал в моя скут..
Кацнал, няколко пъти,
литнал,
оставил мечтите недовършени,
слисани...
Трепетни нощни сияния
не бързат за никъде,
догонват копнежи,
заспали желания,
изживяват спомени стари,
изживяват своите най-красиви кошмари,
довели (кротко) съня...
Няма коментари:
Публикуване на коментар