Nino - Erwta mou - превод

Nino-Erwta mou - превод

Какво да ти кажа,че да ми повярваш, 
"Обичам те" е толкова малко,само две думи 
Ако почустваш любовта ми,ще се изплашиш 
Това,което изживяваме сега не е моментно. 


Как да опиша толкова много образи 
които изпълват съзнанието ми 
и ще са там завинаги. 
Обичам те, 
като Господ на моето собсвено небе 
ще те издигна,за да можеш да видиш колко много те обичам. 


Страст моя,любов моя,живот 
и мой необходим дъх, 
ако можех да се изразя 
с мисли от моето съзнание 
страхувам се от това,ще призная. 


Когато съм под погледът ти, 
ти ме издигаш 
запалваш огньове по тялото ми, 
ти ме изгаряш, довършваш ме, 
в нощните пътувания ти ръководиш моите сънища, 
ти си ударът на сърцето в гърдите ми! 

ppetencetoo - Nino-Erwta mou - превод

Може би размина ни Любовта...

Появи се неочаквано, погали с нежност...

Превърна се във вихър и се развилня...

Повика ме при себе си, настоя...

Не се случи... Отказ получи... 

Не категоричен... 

Ала необещаващ... 

А преди него ти бе даващ...

Загуби дар слово... превърна се в изстреляно към мен олово...

Не топли...

Не съжалява...

Защото не ме познава...

Ранен остана и безкрая...

Защо така боли не зная...

А нищо не се случи... 

Може би затова...

Може би нямаше да се получи...

Може би размина ни Любовта...

текст и снимка- Здравка Райкова

Не попита

......

Не попита поглеждам ли Луната понякога

и какво сънувам в моите нощи...

Не попита кой ли вятър

косите ми  роши...
Нито кои лъчи по кожата ми 

обикалят...

Не попита кое море

огънят в мене разхлажда,

или кой пясък с допира си

отпечатък оставя...

Никак ли, не изпита въпросителна 
жажда...

......

* извадка *


текст - Здравка Райкова
снимка - Maya Sami

ИЗСВИРЕНА ПЕСЕН

ИЗСВИРЕНА ПЕСЕН

 Понякога се връщам назад,

в онези редове, началните...

Там бе свежо, не усещах хлад,

бе мило, изпълнено с много първична нежност,

която докосна моят вътрешен свят.

Някога, не много отдавна

вятърът бе морски бриз,

а думите изсвирена песен.

Като тиха вълна ме погалиха,

копнежът ми бе толкова близо...

текст- Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Обрисувах те

Обрисувах те

Тази вечер те обрисувах в мечтите си,

така, както искам.

Не какъвто си.

И без друго аз не знам какъв си точно.

Обрисувах те в синьо.

Като безкрайното море,

което ни свързва и разделя...

На тебе то е неразделен другар,

а за мене е мечтателят,

който жаждата на сърцето ми утолява.

Обрисувах те в небесно.

Примесено с редки, малки облачета,

Небето черпи моите мечтания

и ги влива в невидими лъчи,

които някой ще намери 

и познае себе си...

Обрисувах те в бяло.

Така, както най-много ти отива,

и както всъщност свикнах 

да те виждам.

С тебе то се слива изцяло

и с представата за чест и сила.

Обрисувах те в ухание.

По въздуха разбрах какво да бъде то.

Да съм сдържана към теб е

изпитание...

Как се сливат романтика и

резервираност в едно?

текст - Здравка Райкова

снимка - http://imikimi.com