21 август 2011

Може би размина ни Любовта...


Появи се неочаквано, погали с нежност...
Превърна се във вихър и се развилня...
Повика ме при себе си, настоя...
Не се случи... Отказ получи... 
Не категоричен... 
Ала необещаващ... 
А преди него ти бе даващ...
Загуби дар слово... превърна се в изстреляно към мен олово...
Не топли...
Не съжалява...
Защото не ме познава...
Ранен остана и безкрая...
Защо така боли не зная...
А нищо не се случи... 
Може би затова...

Може би нямаше да се получи...
Може би размина ни Любовта...



текст и снимка- Здравка Райкова

2 коментара:

Анонимен каза...

Aw, this was a really nice post. In idea I would like to put in writing like this additionally - taking time and actual effort to make a very good article… but what can I say… I procrastinate alot and by no means seem to get something done.

xabiba каза...

Thanks, Анонимен!
Но ще продължа на български, имайки предвид,че горе-написаното е било разбрано, а и така бих се изразила, точно както искам,без съображения за думи и звучене :-)
Странно е, защо именно това Ви е харесало, има други доста по-сполучливи.Това е написано съвсем спонтанно,набързо,дори на една да не кажа смешна чернова:-) Но пък има точно послание с неточни пояснения. :-) Може би е донесло у получателя точните мисли....
Както и да е. Може би има защо точно то да Ви Привлече, кой знае:)
Времето винаги е било противоречиво.Просто зависи от коя страна стоиш. Нека така да го кажа;-). КОлкото до отлагането-то е нож с 2 остриета,но общо взето и за него важи същото:-)
Може би сте били в такова или подобно положение.. не знам от коя страна (както по-горе споменах!),но определено е добре да се вникне и в отсрещната. Може би тогава нещата биха се подредили малко. Дори и малко да е. "Малко,малко, колко малко да е" ;-)
Всичко хубаво ви желая и хубавите емоции да са над всичко!


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......