Понякога се връщам назад,
в онези редове, началните...
Там бе свежо, не усещах хлад,
бе мило, изпълнено с много първична нежност,
която докосна моят вътрешен свят.
Някога, не много отдавна
вятърът бе морски бриз,
а думите изсвирена песен.
Като тиха вълна ме погалиха,
копнежът ми бе толкова близо...
текст- Здравка Райкова
снимка - Таня Чанкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар