12 юни 2012
10 юни 2012
Tихи стъпки
Незнайни мисли в нощта се гонят,
носят на несподелеността раздвоение
и едно непонятно объркване.
Тихо, нежно нашепват...
Топлина в студенината
разливат...
Спомени незасъхнали придирят
да изплуват на върха
при мислите затоплени.
Да им бъдат спътник,
да им шепнат с нежни
пожелания...
Тихи стъпки в мрака отекнали
събират минало и настояще
и в нежна необятност ме потапят...
текст - Zuzara Raykova
снимка - Ваня Кръстева
09 юни 2012
... и една неутешима болка...
Твоята липса в живота ми събуди това чувство от дълбок сън. Дори не помислих, че ще се случи някога. Не и с теб!И преди го бях усетила, но не беше така силно, така болезнено осезаемо...
А сега... Сега, знам какво е Някой да ти липсва толкова ранимо... Някой, който не си е отивал, но е построил стена помежду ви. Стена, която едва е допуснала един-два лъча светлина... И те са преминали и не са се завърнали повече. Оставили са след себе си само безкрайния спомен... и една неутешима болка...
текст - Zuzara Raykova
снимка - Елена Ангелова
07 юни 2012
Да им се посветим...
Понякога самотата е красива!
По-красива от досада. По-красива от думи незаслужени, обиди, недокоснати мечти...
Понякога е егоистично вярна, макар болезнена.
Нищо, че боли.
Нищо, че боли.
Боли и в миговете на несподеленост, боли от бездушие, от разкъсани безмилостно сърца. Боли от обезводнените, изтощени мечти...
Кому е нужно подобно наказание? По-добре в самота да се тешим!
От всяка болка по-леката нека бъде наказание.
Наказание, ако е, до болка да ни обгори!
Незаслужено, ако е, ще го изтърпим!
Какво, че е несправедливо? Падало ни се е да го изминем...
И все се молим да не е безкрай, и ковем мечтите си в храм, да не се погубят по пътя, да не се превърнат в храна на някой звяр изгладнял...
Пазим ги с всички сили, за да можем да ги сбъднем.
Да им се посветим...
текст - Zuzara Raykova
снимка - Елена Ангелова
04 юни 2012
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......