Tихи стъпки

Незнайни мисли в нощта се гонят,

носят на несподелеността раздвоение 

и едно непонятно объркване.

Тихо, нежно нашепват...

Топлина в студенината 

разливат...

Спомени незасъхнали придирят

да изплуват на върха

при мислите затоплени.

Да им бъдат спътник,

да им шепнат с нежни

пожелания...

Тихи стъпки в мрака отекнали

събират минало и настояще

и в нежна необятност ме потапят...

текст - Zuzara Raykova

снимка - Ваня Кръстева

... и една неутешима болка...

Твоята липса в живота ми събуди това чувство от дълбок сън. Дори не помислих, че ще се случи някога. Не и с теб!
И преди го бях усетила, но не беше така силно, така болезнено осезаемо...
А сега... Сега, знам какво е Някой да ти липсва толкова ранимо... Някой, който не си е отивал, но е построил стена помежду ви. Стена, която едва е допуснала един-два лъча светлина... И те са преминали и не са се завърнали повече. Оставили са след себе си само безкрайния спомен... и една неутешима болка...


текст - Zuzara Raykova
снимка - Елена Ангелова

Да им се посветим...

Понякога самотата е красива!

По-красива от досада. По-красива от думи незаслужени, обиди, недокоснати мечти...

Понякога е егоистично вярна, макар болезнена.
Нищо, че боли. 

Боли и в миговете на несподеленост, боли от бездушие, от разкъсани безмилостно сърца. Боли от обезводнените, изтощени мечти...

Кому е нужно подобно наказание? По-добре в самота да се тешим!

От всяка болка по-леката нека бъде наказание. 

Наказание, ако е, до болка да ни обгори! 

Незаслужено, ако е, ще го изтърпим!

Какво, че е несправедливо? Падало ни се е да го изминем...

И все се молим да не е безкрай, и ковем мечтите си в храм, да не се погубят по пътя, да не се превърнат в храна на някой звяр  изгладнял...

Пазим ги с всички сили, за да можем да ги сбъднем. 

Да им се посветим...

текст - Zuzara Raykova

снимка - Елена Ангелова

Майски трепети

Там, където искаш да си...

Затвори очи, помечтай...

Почувствай полъха на нежността, отдай се на сетивата си. 

Докосни мечтата си, вдъхни и аромат и полети... 

Полети с мислите си надалече...

Там, където искаш да си...

Остави сърцето си да ти нашепва. 

Да ти нашепва твоята, неговата мелодия...




текст - Здравка Райкова
снимка - Maya Sami