Тази Невъзможност...

 Ще взема всичката тази невъзможност, 

и ще я подложа на страдание... 

докато се измори... 

и ми покаже пътя... 

към всичкото замечтано... 

да го отработя 

и от безметежност да го спася...

Ще я изтощя, докато се пречупи, 
и се покори...
Ще драпам със всички сили да я подчиня... 
на себе си, на обстоятелствата, 
на Нас...

Но дали ще ми останат сили накрая, 
жаждата си за обичане да утоля...
 или ще се разпадна на парчета,
 които някакси успях да залепя... 
до сега...

Тази невъзможност

Тази невъзможност е красива,

Но болезнено коварна и тихомълком зла...
Мечти с реалността се сливат,
В думите усещаш сила, но не и на дела.

Тази невъзможност ни е свила,
Тихо, задушаващо притиска...
/И започна да боли.../
Как един на друг да бъдем Сила?
Като от Нея получаваме огризки?

Тази невъзможност не ни щади!
Гали ни, и после зашлевява.
Разтуптява ни дълбоко и боли
Избор някакъв дали ни дава?

Relax time

"От всички луксозни неща, най-много обичам спокойствието." 

Relax time 

Свети Валентин ръчни картички 💛

Крадец

Открадната целувка.

През нощта.

В съня ми...

От мен.

Ала аз не се съпротивлявах.

На този крадец.

Беше неочаквано.

Скрито...

И много горещо.

Изпълнено със страст.

Кой беше ти, крадецо?

Открадна частица от мисълта ми...

И някъде с нея отлетя...

12.09.2021 г.

Handmade by me 💛

 

Ти го научи отново да обича!

Щеше да ми разбиеш сърцето.... 

А то със теб се прероди. 

Ти го събуди от зимен сън. 

Ти му вдъхна живот. И му даде онази живинка, от която се нуждаеше... 

Ти го научи отново да обича! 

Затова, пази го...

 Защото е твое! 

 И....❤ Тупти за теб! ❤

Като въздух

 

Ти разбра ли, че те пуснах?

Да дишаш. Да живееш...

Без мен.

"Оковите"’ ти се скъсаха. 

До вчера дотегнали емоциите ти до краен предел.

Ти бе обичан до безсезоние...

Но не разбра ..

Почувства го като безвъздушие...

Ето. Връщам ти въздуха.

Успях. Да те освободя.

От себе си.

Ти дали разбра?

Усети ли вкусът на Свободата. 

Истинската СВОБОДА.

ДА не си обичан от мен, 

Усети ли какво е?

Ще бъдеш лек като перце. 

Свободен като вятър.

Каквато е стихията ти.

Чист като въздух...

(Знаеш въздухът колко е чист)

Той се свира навсякъде.

Бyквално.

Затова всичко ще бъде друго вече...

Докоснато, прегърнато от промяната...

Вкусът на Нептун

Ухание пълнолунно докосва тишината

Вдъхва и мило от своя нюанс...

Това е вкусът на Нептун и тъгата, 

Участват в трудноредим пасеанс.

И всичките ноти отиват в безкрая

Носещи в песента си нестихващ куплет

Не гаснат. Но замлъкват, аз зная...

За отиващият си сезон, няма билети...

В зимата маякът самотно ще свети...

Снимка - Сашето 🍀

Ще имаш онези "свои моменти"...
Дай им мъничко власт.
Нека преминат през теб като бриз, като юлски вятър в планината...
Като летен дъжд...
Усети ги...
Спомни си...
Изживей ги...
Тихо, почти неусетно...
Като погалване от перце,
Което ще обиколи цялото ти тяло...
После отвори очи.
Вдишай дълбоко и издишай.
Отметни косата назад...
И отпрати бриза някъде на юг...
Където ще оцелее...
И ще се завръща.
Понякога.
Когато ти стане хладно.
И ще бъде твоят летен, слънчев лъч...

юни 2020 год.

Бъди любим човек!

Ще мълча...

Не. Няма да ти пиша.
Ако не пишеш ти.

Не. Нито ще ти звъня...
Вече не.
Ти отдавна спря...
Аз се уча бавно...
Но когато усвоя, което
трябва, го прилагам.
И знам как да мълча.
Това го умея до съвършенство!

Ще мълча...
До лудост.
Твоята...

Неизказани слова

В животът се случва да остават неизказани неща. Дълго тежат като вериги в Сърцето...
Но всички окови се късат. И нови, и такива с ръжда

Текст - Здравка Атанасова

Снимка - Антоанета Понева

Не пускай ръката ми...

И когато ни застигне люта зима,
С дъх на огън в камината
И... ухание на мандарини...

НЕ пускай ръката ми...

Писмата ти

Писмата ти ми носеха наслада. Бяха моето докосване до теб, бяха стръкче поникнало плахо след снега, слънчев лъч през тъмни облаци. Ти ми пишеше, пишех ти и аз, това бе много фина страст, изказана, изживяна, доказваща... Останала в сърцето. Страст издържала 3 сезона, преминала през изпитания, подложена на издръжливост, устояла няколко пропуквания. После подтисната, заключена, лишена... Разхвърляна. Незапълваща. Липсваща.

Една загриженост, една топлина бе отхвърлена...
След нея останаха само думите...

3.03.2012 г.
М. М.

Как жадувам...

Как жадувам обич такава да ме изпепели... По мен да гори, да ме изгаря, да ме разтреперва от безсилие, да ме изтощи... И после пак да ме зарежда със своята сила...

Междувременно да оцветява погледа ми със своите топли нюанси, с най-деликатните движения да ме затанцува, с най- нежната мелодия да ме изсвири...

И после изцяло да ме потопи в тази споделеност...

18.02.2012 г.

Картички ръчна изработка

Или когато музата ме навести :-)

Когато Музата ме навести

Когато Музата ме навести.... творя!

Картички ръчна изработка:)

Един спомен...

И отнякъде долетя един спомен,
останал във Времето назад...
Когато задушава ме тъгата в моят ден
и ме обгръща подчинена на тежък глад...

Такъв, не който стомаха измъчва,
а пáри в синхрон със самотата...
И отнякъде долетя сега този спомен...
Да ме погали с нежност може би
позната...

И аз му се отдавам тихо, безшумно...
Понесена на пролетния порой.
Като роса с отблясъци разумни,
ще търся за себе си лек,
в този вътрешен двубой...

Дали ще победя... Не знам.
Но ще гоня тази стихия смело.
Може би сега, е твърде рано...
Но, ако ме спаси, нека бъде
 тежко дело...

текст - xabiba

снимка - Владимир Кабрански

Нима Любовта това означава?

Нима Любовта това означава?
Да я сдържаш и таиш?
А дълбоко в тебе всъщност бури,
 те владеят и гориш...