Писмата ти ми носеха наслада. Бяха моето докосване до теб, бяха стръкче поникнало плахо след снега, слънчев лъч през тъмни облаци. Ти ми пишеше, пишех ти и аз, това бе много фина страст, изказана, изживяна, доказваща... Останала в сърцето. Страст издържала 3 сезона, преминала през изпитания, подложена на издръжливост, устояла няколко пропуквания. После подтисната, заключена, лишена... Разхвърляна. Незапълваща. Липсваща.
Една загриженост, една топлина бе отхвърлена...
След нея останаха само думите...
3.03.2012 г.
М. М.
М. М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар