Ще имаш онези "свои моменти"...
Дай им мъничко власт.
Нека преминат през теб като бриз, като юлски вятър в планината...
Като летен дъжд...
Усети ги...
Спомни си...
Изживей ги...
Тихо, почти неусетно...
Като погалване от перце,
Което ще обиколи цялото ти тяло...
После отвори очи.
Вдишай дълбоко и издишай.
Отметни косата назад...
И отпрати бриза някъде на юг...
Където ще оцелее...
И ще се завръща.
Понякога.
Когато ти стане хладно.
И ще бъде твоят летен, слънчев лъч...

юни 2020 год.