23 януари 2012

Само малко ти отива

Виждаш, който не трябва, мене- не.
Говориш, питаш и разпитваш,
учудено после мълчиш,
пораждаш в себе си хиляди въпроси.
И си оставаш само с тях.
Тази „възвишеност“ в очите
настанява се удобно в идеалите ти.
Те отдавна ми миришат 
на сцени и макети,
и измислени дублажи.
И дубльорите дори издишат..
Не се превръщай в балон!
На тебе никак не ти трябва
този фалш!
Само малко ти отива...


пиша си такава...

Няма коментари:


Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......