Онзи миг...

Онзи миг ме изпепели...

Когато студено ми стане,

се връщам към него

чрез спомена...

Бавно, така, както се случи...

Само, че докъде ще стигне,

докъде ще спре, тогава, не знаех.

А сега, когато знам,

пак бавно прелитам,

без да спирам...

Мечтая...

Раждам понякога продължение,

друг път спирам точно до там.

Зимните, самотни нощи

преминават,

топлейки ме в спомена

от онзи миг...