Дъга в нощта

Има дъга в нощта. Само най-фините сърца я долавят без да я виждат.
С всяка фибра усещат цветовете и как се разливат по тях, рисуват, 
творят най-красивите, несъздавани творения. С неотмиващи бои...
Дори неспирно да вали... От цветовете ще струи, нощта ще напояват. 
Звездите ще поемат до дълбочина и ще светят с цветове. 
В небето ще е великолепна феерия...
И в мен. По кожата попили. Дълбоко през нея. До сърцето. В душата.
Вътре в мен.
Дъгата...


Има ли безцветия нейде? - Ще се срещна с тях да ги обагря.
Има ли уморена пролет? - Със силата си да я заредя.
Има ли изтощени хора? - Искам с пъстроцветие да ги спася!


А нощта нека грее.
С дъгата видима само от най-фините сърца да я догонят.
И да я споделят...

Pic from here