DesiComments.com | Miss You | Forward this Picture
Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно .
До вчера била приятелска обич голяма .
Изминало е време ... А сякаш бе много отдавна .
Всеотдайна , красива и истинска .
Всеотдайна , красива и истинска .
Какво от нея ми остана ?
Остана много да боли . Така дълбоко бе настанена .
Но какво и се случи ? Нищо не казва ми някой ...
Така силно бе зачеркната , сякаш опетнена .
Или просто бе омърсена от завистливи атаки .
Атака да е , в сълзите ми нека се удави !
От пареща , дълбока рана се създадоха те .
Щом пропукаха , разбиха обич такава ,
тъгата ми нека навестява всяко виновно сърце !
05.03.2011 г.
J.
2 коментара:
Сърцето никога не е виновно.
Тъгата също е негов плод, отровен от болка и завист.
Красиво пишеш. Като Хасеки.
Благодаря за оценката . Аз съм не съм толкова веща с имената , не съм го чувала . Но ще се информирам . Благодаря и за това !
Колкото до сърцето ... имах друго предвид , макар че подозирах , че така ще прозвучи .Знам ,че мисълта поражда действията.Но мисълта,често е водена от поривите на сърцето.А едно наранено сърце неизменно страда. Със страданието си то подава сигнали към мисълта.Друг е въпроса тя ...какви ще ги роди ...
Публикуване на коментар