* Извадки от старите тетрадки *
Няма нищо по-отблъскващо от самотна , празна къща в нощта , обгърната в тишина . И тъмнина .
В тази пустош да тръби тътенът на отчуждението . Там да е тихо , безшумно и да оттекват звуците на самотата .
И на фона на нощната феерия да се усещат пулсираща чувственост и напираща страст ...
Нима отблъскващата самота не може да избяга някъде в нощта , а там , където тя е била , да застанат две влюбени сърца и тихичко да нашепват мелодията на Любовта ?
Нима е толкова трудно ?
15.03.1997 г .
1 коментар:
Благодаря ти !
Публикуване на коментар