Понякога пропълзява бавно , отваря тежка врата , ключът  към нея лесно намерил . И тръгва по затрупани  от времето пътеки ...
В този синхрон за секунди светът замира ...
Друг път  настъпва с мигновен отскок и намира  точното  място , обрулва за секунди душата ... После оставаме  невидимо задъхани ...